Профилът на политика като комуникатор в бъдещия 48-ми парламент, както и посланията в изминалата вече кампания, анализират за БТА проф. Иванка Мавродиева, преподавател по PR и реторика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", председател на УС на Института по реторика и комуникации (ИРК), и проф. Анна Кръстева, професор по политически науки, доктор хонорис кауза на Университета в Лил, Франция, ръководител на CERMES в Нов български университет и "Политическа и гражданска обсерватория".

Отминалата кампания специалистите описват като кампания без нови лица, без свежа комуникация и мобилизиращи послания, без многолюдни митинги и помпозни представяния на екипите. Политическите послания са или крайно поляризирани и идеологизирани, или доста общи и неясни, според проф. Мавродиева. Проф. Кръстева посочва, че има нови канали, но няма иновации и пробиви в политическата комуникация.

Как те виждат профила на политика като комуникатор в бъдещия, 48-ми парламент

Проф. Анна Кръстева прогнозира, че следващият парламент ще е с кратък или с много кратък живот. Комуникационната му функция е двойна, посочва тя. От една страна, да създаде и предложи на общественото мнение нови лица на политици, които печелят доверие с компетентност, отговорност, диалогичност, комуникативност, и от друга - да даде политическо време за възникване на нови политически проекти с нов тип комуникация. Предишният парламент – въпреки краткото си съществуване и скандално-бурен живот, показа, че е възможно големи групи от хора да се мобилизират, за да защитят и подкрепят достойни политици, както протестите в защита на сваления без причина председател на Народното събрание Никола Минчев, каза тя.

Младежта на нацията очаква политици, които не просто да говорят на езика на 21 век, Туитър езика на 21 век, които мислят с езика на бъдещето – зелено, дигитално, иновативно, динамично, убедена е проф. Кръстева.

Единен профил не би могло да има предвид състава на парламентарните групи, смята проф. Иванка Мавродиева. Според нея има няколко възможни профила: единият на опитните и рафинирани през годините народни представители, получили инструкции и обучение, наясно с административните ходове. Другият профил е на амбициозните депутати, които нямат дълъг опит и не са обучени да говорят ефективно като използват уместни аргументи и подходящ стил. Третият профил е на тези, които искат да имат в автобиографията си и такъв стаж, но същевременно да не са особено активни в комуникацията. Със сигурност могат да се откроят и други профили, например на лоялните членове с лаконичен маниер на говорене, на предпочитащите медийната популярност с остри словесни фрази или на професионалистите без претенции за известност, анализира проф. Иванка Мавродиева.

Каква е тенденцията в комуникацията на политиците с избирателите

Като цяло отсъстват дебати по същество с участието на подготвени комуникативно политици, които да са и информирани, и атрактивни, и убедителни, констатира проф. Мавродиева. Според нея липсва усещането за реални опоненти в кампанията, които действително да покажат индивидуалност, мотивация, качества, ценности, ангажираност да работят за благото на хората и с отговорност към държавата. Виртуалната политическа комуникация е на няколко равнища. Експертите политолози и ПР представят платформи, програми, клипове, плакати, снимки основно в сайтове или паралелно в социалните мрежи.

Повтаряемостта на слоганите и лозунгите или вариативното им адаптиране за региони или спрямо кандидатите също може да се види в плакати и клипове, в социални мрежи и виртуални форуми. Медийните участия се ретранслират в интернет и достигат до виртуална аудитория, която невинаги е концентрирана и мотивирана да изгледа предаване или дебат от предизборната кампания от началото до края. Реалната комуникация не включва многолюдни митинги и концерти, както беше в предишни кампании от преди десетилетия. Няма ги и помпозните представяния на екипите и кандидатите.

Проф. Кръстева отбелязва, че кампания без нови лица, без свежа комуникация и без мобилизиращи послания и завладяващи визии, е тъжна кампания. Най-тъжната кампания за последните години, без хоризонт, без перспектива, без надежда, с много минало и малко бъдеще, посочва тя. Лъха на музеен нафталин, добавя тя. Георги Господинов спечели безброй престижни награди с фундаменталния въпрос във "Време –убежище": творим ли такова настояще, в което бъдещите поколения да искат да се връщат? Категоричният отговор на кампания 2022 е "Не". Предлага ни се безперспективно време, "100 нюанса на сивото", натежало от неотминаващо минало и ненастъпващо бъдеще, смята проф. Кръстева. Кампанията е от "свинско със зеле" до миш-маш: неизбежните дечица по срещи-седянки и видеа, наред със също така неизбежните народни носии и потури гротескно-глобално съжителстват със самураи и зомбита.

Успяват ли да достигнат до хората различните послания

За Анна Кръстева е наистина прелюбопитно какво чуват избирателите в кампания, в която няма никакви нови послания. Бих разделила електоратите на три групи – в синхрон с партийните послания или указания; загубили се в мъглата от "орел, рак и щука" послания и трети - вътрешно разделени между надежда и реалност, казва тя.

Иванка Мавродиева отбелязва, че има послания, които достигат до избирателите. Други минават бързо – както при стрийминга в социалните мрежи или при кратко фокусиране върху плакат по време на пътуване. Като цяло избирателите чуват обещания, но не се задълбочават в програмите, обобщава тя. Някои от тях обаче приемат критично обещанията, други вярват отново на новото и различното от предишното, трети остават пасивни и неутрални, разочаровани и граждански неангажирани, отчита специалистът.

Какви промени се забелязват от гледна точка на политическите послания и каналите, с които традиционно си служат

Проф. Мавродиева подчертава, че политическите послания са или крайно поляризирани и идеологизирани, или доста общи и неясни, от типа хаос, възход. Други продължават тенденцията за лаконичност, четвърти включват патетика като отражение на поведението на лидерите на партиите. Комуникационните канали традиционно са медиите, но интересът към дебатите едва ли е голям от страна на избирателите, посочва в коментара си тя. Излъчванията на живо в социалните мрежи по време на откриването на кампании или на събития и срещи с избиратели също се прави. Фейсбук остава предпочитана социална мрежа, има малко излъчвания в Линкедин. Тикток включва кратки видео клипове, пародии, мемета, иронични перифрази, но това е на елементарно ниво и не задържа за дълго вниманието, според експерта. Професорът добавя, че сайтовете често остават на ниво официозна информация, а блоговете като цяло не са предпочитани от кандидатите и партиите в тази кампания.

Има нови канали, но няма иновации и пробиви в политическата комуникация, на свой ред отчита проф. Анна Кръстева. Политиците отдавна използват Facebook като младежи или, както преди Тръмп ползваше Туитър – спонтанно, емоционално, невъздържано. Сега родните политици навлизат и в най-младежките мрежи като Тик Ток, но каналът предава, не произвежда послания, напомня тя. По думите ѝ, опитите за комуникативни новости са повече от скромни и като амбиция, и като резултат – като фалшивата контра-реклама, при която дете притичва до Кирил Петков с новината, че "Възраждане" ще ги бият.

Всички музикални жанрове отдавна са мобилизирани в кампаниите, забелязва още специалистът. Христо Петров (Ицо Хазарта) от "Продължаваме Промяната" със сигурност не произвежда новост, но, ако публиката искрено се забавлява на клипа му, то е защото в него наистина има малка комуникативна новост – той, естествено, е ироничен, но и единственият самокритичен, както се пее в песента: "за всичко е виновен депутатът Христо".

Какви са най-честите грешки на политиците, които те допускат, на вербално и невербално равнище по време на комуникацията си с избирателите

Нищета дори и на скандалите – няма нито един грандиозен, разтърсващ, променящ хода на кампанията скандал, констатира проф. Анна Кръстева. И скандалите – сиви и скучни: кой не влязъл в тв студио или кой влязъл, кой си тръгнал от дебат, кой кого тръгнал да напада – невербално, а буквално - в друго тв студио. Има малко ентусиазиращи послания и акции, но пък изобилстват смешни жестове – политик от интелигентна партия се разхожда в каруца, защото така си представя електората извън жълтите павета. Още по-многобройни са жалките жестове - кал лети навсякъде и омаскарява всичко живо, отбелязва също експертът.

На вербално равнище, проф. Иванка Мавродиева разделя грешките условно на три групи. Едната е, ако говорят абстрактно пред аудитория, която не е професионално подготвена. Другата честа грешка е повърхностно представяне на идеи и популизъм, за които веднага се разбира, че няма да доведат до решения в полза на избирателите. Третата група грешки е прекалено патетичното и емоционално говорене, апели и обещания, охулване на опонентите, осмиване на противника в едно състезание, каквото са изборите, за място в Народното събрание.

На невербално равнище грешките могат да са от луксозното облекло до крайно небрежното, от кокетирането с бижута до неглижирането на важността на ситуацията – да представиш потенциално или реално достойно изглеждащ народен представител според стандартите и очакванията на избирателите. Тези грешки на езиково и неезиково равнище се виждат и в репортажите, и в медийните студиа, и в снимките и клиповете в социалните мрежи, и в плакатите, мемета и пародиите, посочва професорът.