Димитър Попов

Ппоследните 35 години България не е била в такова състояние на безвластие, каквото виждаме сега – без редовно правителство, без президент, в навечерието на парламентарни, а после и на президентски избори. В страната няма нито една държавна институция, която да се ползва с доверие в обществото, и нито един политически или държавен лидер, който да носи отговорност за властта в момента.

Парламентът, макар и работещ, се намира в предизборна ваканция, а доверието в него е толкова ниско, че поставя под съмнение самия парламентарен модел на управление. Във върховния орган на властта вече няма работещо мнозинство, 

партиите не са способни да решават никакви държавни проблеми или кризи,

 те свикнаха да управляват по за няколко месеца в мир и после отново да се хващат за гушите в поредните избори.

Днес служебния премиер Гюров се възприема от повечето партии като нелегитимен, защото е назначен с огромния риск да не е бил част от „домовата книга“ на служебните премиери. Самият той е ярка политическа фигура на една от партиите, което пък го прави компромисен за голяма част от обществото и допълнително сваля доверието в самото правителство.

Отгоре на всичко този служебен кабинет участва в предизборната кампания не като неутрален арбитър между партиите, а като играч в единия лагер. Случаят с подписаното споразумение с Украйна е типичен. То е подписано сега в угода на една от партиите, която си го закачи като червена точка за изборите, а друга партия използва това споразумение като плашило, за да събере повече проруски вот. Безпрецедентната активност на МВР пък е съсредоточена в ромските и етнически смесените райони. Кампанията, обявена като борба срещу купените гласове, се превърна на много места в саморазправа на полицията с активисти и кметове на партии, участващи в тези избори. Създава се впечатлението, че партийно оцветено МВР с натиск се опитва да намали избирателната активност в смесените райони, облагодетелствайки нови партии, което е изключително опасен прецедент за етническия мир в страната.

Няколко министри, вместо да вършат текущата си работа, правят ревизия на предишното редовно правителство, изваждайки документи от този период и превръщайки ги в компромати. Други министри се оплакаха, че са притискани да вършат партийни назначения и дори подадоха оставки дни след назначаването си. Има дори специален министър, който води  война с ВСС и Прокуратурата. Като цяло това правителство е в насипно състояние, докато цените на горивата и бързо растящите цени на всички стоки

 нагнетяват обществено недоволство,

 с което такава разнебитена власт няма как да се справи.

По закон служебното правителство провежда само избори, а това на Гюров далеч надхвърля своите правомощия. Създадената ситуация е рискова заради възможното непризнаване на резултатите след 19 април и за тяхното оспорване от засегнатите партии. Случи ли се такова нещо, това ще дестабилизира страната повече, отколкото са го правили служебните правителства досега и ще постави под въпрос не някакъв измислен олигархичен модел, а самото демократично устройство на властта в България. 

В президентството също няма титуляр след като Радев напусна институцията преждевременно. Йотова до момента не е взела нито едно самостоятелно решение - назначаването на Гюров беше решение на Радев, което тя просто изпълни. 

Йотова не прилича на президент, 

а на временно изпълняваща длъжността до изборите, което автоматично означава едно – тя не е стожер на държавността в момента.

В такава среда на безвластие повечето партии са притихнали, правят вяла и безлична предизборна кампания, избягват острите думи и нападки, дори компроматите между тях са на пауза в момента. Лидерите изглежда осъзнават колко нестабилна е къщичката и не смеят да я разклащат повече. Това е донякъде разбираемо поведение, защото след изборите те трябва да направят правителство, а досегашните им отношения са пълни с червени линии, които няма как да прекрачат. 

Партията на Радев, която е типично популистки проект на олигарси, пази отворени вратите към всички останали, но това и се удава все по трудно и на моменти прилича на

 мисия невъзможна

 Избирателите на тази партия не понасят избирателите на демократичната общност и между тях непрекъснато припламват геополитически искри. В същото време Радев има уговорка за бъдеща управленска коалиция с техните лидери. За баланс той неведнъж намеква, че е възможна съвместна работа с ГЕРБ, а от Борисов дойдоха сигнали, че би подкрепил дори правителство на малцинството, съставено от Радев. В същото време Радев го възприемат като Робин Худ, който ще отмъсти на Борисов и Пеевски за униженията и ще ги вкара в затвора, и по тази причина избирателите на Радев не биха приели никаква сглобка с тях. 

В такава среда 

ще е чудо ако редовно правителство все пак се появи

 Разделението в обществото е твърде дълбоко, а политиците отидоха твърде далеч в този театър на абсурда. По-скоро след изборите ни очаква нов период на хаос и нестабилност, при това пред лицето на реална война, която се разгаря и в друг конфликтен район – Близкия Изток. 

Растящите цени на горивата, военизирането на международните отношения представляват голям проблем и за България, и за ЕС. Едно служебно правителство не може да се справи с такива заплахи. В такова време има 

нужда от единомислие и единодействие

 на повече политически партии във властта. За съжаление това в България изглежда невъзможно, защото разделената на две крила българска олигархия от години воюва помежду си, създавайки нови и нови политически проекти, и този конфликт вече е битка на живот и смърт между непримирими врагове. 

До президентските избори ни очакват вероятно служебни правителства. Ако не се състави редовно през април или май, Гюров ще предаде властта на друг премиер, който Йотова и Радев ще трябва да избират от утвърдената вече „домова книга“. Не е особено трудно да се отгатне кой ще изберат, защото единствено Главчев изглежда удобен да поеме ново служебно управление в началото на лятото. За Радев това ще е голяма драма, за Борисов някаква победа, за други - Апокалипсис, а за България ще е поредното безвремие и безвластие като сегашното.

И не дай боже скоро да се случи някакво бедствие - така ще си изгорим или ще се издавим мърцина, докато сме се хванали за гушите.