Светослав Пинтев 

Странджа е необикновена земя. Ала сякаш е забравена от Бога. 

Седя край морето след бурята, а над него  сияе  най- вълшебната, най великолепна дъга, която съм виждал някога. Краищата й опират вата носа на един прекрасен, вече разведрен, по синеморски син залив, а дъгата трепти като пеперуда във въздуха. Имаш усещането, че ще звънне като арфа и ще запее песен.
 До самия плаж започва буйна зелена гора, има и една широка поляна, на която нощем излизат диви прасета, лисици и всякакви животинки. Тук морето и Странджа планина се сякаш се целуват. Всичко наоколо е като излязло от приказка 
  От вълшебните приказки на българите и другите народи, бродили из „вълшебната планина“ през хилядолетията.… Само дето местните  власти се канят да променят градосустройствения план на  Синеморец и да вдигнат там хотел, както и на гробищата,  ала това е друга история, за която ще говорим друг път. 
 На почивка съм тук, но не висим само на плажа, а доста обикаляме. Всеки ден научавам нови неща за Странджа от домакина ни … Разказва ни за ветровете и бурите тук , за гъбите, билките, паламуда, заргана, за всичко, което храни местните хора, за тайните на гората и морето. За самите хора.
Води ни и във вътрешността на тази най-мистична българска планина, осеяна с древни светилища на Богинята-майка, тракийски храмове на слънцето, с мраморни плочи от прорицалищата на Дионисий, с какво ли не. 
 Толкова неща  научавам и от хората, с които се заговарям,  макар, че съм бил в тези краища много пъти. Вчера една възрастна жена от архитектурната перла  с. Бръшлян, съхранило автентичните странджански къщи, ни  разказа как по турско потерята заловила тежко ранени двамата войводи Пано Ангелов и Никола Равашола, подготвили Илинденско-Преображенското въстание в този край. Не ги доубили, а ги закарали с волска кола до селото, където някакъв чуждестранен  журналист-арменец поискал да ги снима. Вързали ги на каруцата, за да са изправени на снимката. После умрели и двамата.  Тази страшна фотография на повече от 100 години виси в стаичката в къщата й, където някога един поп организирал първото килийно училище, а сега тя е наредила като музей.   Разказа ни подробности за Освобождението, което тук е настъпило през 1913 г. , дошло с Балканската война, както знаем, за годините след него. За тях научих , апропо, нещо поразително. 
Една от първите големи далавери
 През 20-те години на миналия век огромно количество  дъбов дървен материал  е бил спазарен и продаден в чужбина още на зелено, докато дърветата си растат по местата, толкова много, че от гората на планината и помен да не остане. В последния момент Турция направила дъмпинг и дала по-изгодна оферта за дърветата от своята страна на Странджа, после ги изсекла, разбира се. Там още е обезлесено.   Българската гора била спасена по чудо….временно. 

Днешните ни хищници няма да допуснат да им измъкнат парата под носа, както са направили някогашните.  
Един млад учен ни разведе из древното светилище на Мишкова нива, разказа ни много и за планината. Не знаех, че тя е най-големият дъбов масив в Европа и осигурява огромната част от кислорода, който дишат жителите на Стария континент. Това не пречи и днес планината да е подложена на варварска сеч. И то в защитени територии.

„Сеч, извоз с руски военни коли и манипулиране на дървесината - товарене на ръка!!!“, както казва един лесовъд. Сами унищожаваме белия дроб на Европа, как да не ни застигне проклятието на Странджа.  
  От същия човек научих, че от другата й страна планината , която сега е в Турция, някога във Византия,  се е намирала прочутата Магнаурска школа, в която бъдещият цар Симеон  изучил елинските науки и е лелеял мечти за бъдещето на България, много преди да стане Велики.    
Странджа от седмици е във фокуса на обществото ни заради евтаназията на цели стада кози и овце, пострадали от 
африканската чума    
   Една страховита болест,  която  политици и всякакви останали лумпени, жадни за власт и мимолетна слава, се опитаха да яхнат. По-точно да яхнат мъката на хората заради загубената стока, да ги доведат до ексцесии, ако може,за да захапят кокала. Мислех, че по темата всичко е казано, но прочетох един поразителен пост от бившата народна представителка Антония Първанова. Нямам идея каква доза истина има в него, това трябва да кажат компетентните органи. Ето го, без редакторска намеса:.
 „ Досега не коментирах козята сага, но вече има шанс да се видят разумни мнения. Миналата година, доста пъти, пътувах до община Царево. Направи ми впечатление, а и на хората, с които пътувах, че доста животни в стадата по полето изглеждат болнави - куцат, влачат се. Забелязахме и тежко увредените им копита. Местните хора си знаеха и не реагираха много загрижено. След като проверихме, се оказа "чума по двукопитните преживни животни". Попитахме БАБХ. Бяха информирани за чумата в Странджа - "от години я имало, поради лоши хигиенни условия и неспазване на карантинни мерки. Но ..... местните Андрешковци много добре знаели за проблема, криели и мамели постоянно - колели най-болните животни и продавали месото. Другите местни, също информирани, си знаели на кого са болни животните и от тях не купували. Така си я карали от край време." Е, обаче му дойде краят на това време.“
Трябва глави да хвърчат, ако това е вярно

 И виновни са не Андрешковците, а държавата, която им е позволила да бъдат такива. Някои от нейните чиновници трябва да отидат в затвора, ако е вярно. Или Първанова да бъде убедително опровергана, ако не е вярно. Но властите непременно да вземат отношение и да кажат истината. Защото проклятието на Странджа е страшно.