Установено е, че витамин C наистина убива раковите клетки, особено зависимите от хормонални рецептори. Здравите клетки обаче остават резистентни дори при високи дози.
Изследователи от Технологичния институт на американския щат Джорджия са открили, че прилагането на високи дози витамин C може да забави растежа на раковите клетки, като същевременно здравите клетки остават относително невредими. Работата им е публикувана в списанието Cancers.
Жизнеспособността на клетките обикновено се тества с помощта на MTT/MTC анализи, при които специално багрило променя цвета си, ако клетката е активна. Самият витамин C обаче реагира с багрилото и изкривява картината, създавайки впечатление за прекомерна жизнеспособност.
За да се избегне тази грешка, екипът е използвал различен метод - PI/Triton X-100. Той използва пропидиев йодид - багрило, което прониква само в мъртвите клетки и се свързва с тяхната ДНК. Така е установено, че витамин C наистина убива туморните клетки, особено зависимите от хормонални рецептори.
Здравите клетки обаче остават резистентни дори при високи дози.
Учените подчертават, че в момента това са експерименти в епруветка.
В бъдеще витамин C може да се превърне в допълнение към стандартните лечения, но само с прецизен подбор на дозата и надеждни методи за мониторинг. /БГНЕС
Още от Наука
Хипопотами са крачили по днешната арабска пустиня преди 125 хил. години
Дивият свят там е бил обитаван и от изчезнали дългороги биволи, арабски орикси и газели – в абсолютен контраст със сухия пейзаж днес
Денят, в който светът стана по-малък: Как Суецкият канал прекрои глобалната търговия
На 17 ноември 1869 г. египетските пустини стават сцена на едно от най-мащабните инженерни и дипломатически събития на XIX век. След десет години усилен труд официално е открит Суецкият канал – изкуственият воден път, свързващ Средиземно и Червено море, който завинаги променя географията на световната търговия и икономическите отношения между континентите.
Праисторическо изкуство оживява в НИМ: Представят 80 уникални фигурки за първи пред публика
Божества, пазители или играчки - експонатите са част от изложбата "Когато глината получи душа. Праисторическо изкуство", и имат различни интерпретации