Групата, оглавявана от Германия, продължава да се противопоставя на тандема Франция и Италия по въпроса за суверенните дългове, пише "Файненшъл таймс".

Справянето със спешни ситуации със суверенни дългове се превръща в основна фронтова линия за реформата на еврозоната. Двата лагера са, както изглежда, на диаметрално противоположни позиции. Ако те не постигнат компромис, малко вероятно е дългоочакваната инициатива за укрепване на защитните механизми на блока да отиде достатъчно далеч, за да отпаднат съмненията за неговата уязвимост при бъдещи кризи.

В единия лагер е група държави начело с Германия,

която настоява спасителните планове да вървят ръка за ръка с преструктуриране на съответните дългове, което налага загуби на частните притежатели на облигации на въпросните страни. Холандският министър на финансите Вопке Хукстра защити тази теза в интервю за в. "Файненшъл таймс", публикувано в сряда. "Това е от основно значение, ако нещата се объркат", каза той.

В другия лагер са, на първа линия, правителствата на Франция и Италия. Те твърдят, че задължителното преструктуриране на дългове ще причини хаос на финансовите пазари, ще предизвика риск от разпадане на еврозоната и ще подхрани политическия екстремизъм срещу ЕС. По-рано този месец френският финансов министър Брюно льо Мер определи предложението за автоматични "постригвания" на частните инвеститори като

"червена линия" за Париж в преговорите за реформиране на еврозоната.

Италия може би е още по-неспокойна от Франция заради вдъхновените от Германия предложения. Това надали е изненадващо предвид факта, че държавният дълг на Италия възлиза на колосалните 2.3 трилиона евро - сума, която се равнява на около 130% от брутния вътрешен продукт.

Статистика на Европейската централна банка показва, че италианските банки все още имат сериозни инвестиции в държавния дълг на страната, въпреки че са намалили от 2014 г. своята експозиция до под 10% от общите си активи. В очите на Италия всяко предложение, водещо до загуби на частните притежатели на неин суверенен дълг, може да причини бъркотия в банковата й система, като извади на показ

порочния кръг между свръхзадлъжнялото правителство и свръхизложените банки.

Дебатите между двата лагера може да изглеждат до известна степен теоретични при сегашната сравнително благоприятна финансова конюнктура в еврозоната. Понастоящем появяването на необходимост която и да било страна от клуба да поиска спасителен план изглежда малко вероятна. Само преди шест години обаче частните инвеститори в гръцки държавни облигации бяха принудени да приемат "пострижки" при онова, което се превърна в първото преструктуриране на дълг в еврозоната.

Спасителният план за Гърция от 2012 г. включваше опит за използване на клаузи за колективно действане от английското общо право за налагане на "пострижки", уговорени със съгласието на квалифицирано мнозинство от кредиторите.

Германия, Холандия и други северни страни кредитори са непоколебими, че дори да има нов спасителен план, целият процес трябва да бъде управляван по-добре.