"Големият протест на 2 септември даде своето отражение върху терена на изследването между 3 и 11 септември. Това, което се вижда, най-общо казано може да се определи така – по-скоро статика, отколкото динамика във всички показатели. И продължаващо задълбочаване на усещането за политическа криза. Ако попитаме например един по-абстрактен въпрос: накъде върви България? - нещата продължават по-скоро в негативна посока. Като че ли укрепва и подкрепата за протестите. В същото време по редица други показатели наблюдаваме същото, което сме наблюдавали през август – и доверието в правителството, и доверието в парламента, като че ли са се закрепили на едни, макар и по-ниски нива, но не продължават засега надолу". Това заяви социологът от "Галъп" Първан Симеонов пред "Фокус". 

"Що се отнася до изравняването между двете основни политически сили, то беше факт още през август, вярно в момента, като че ли малко по-крепко изглежда левицата. Това се дължи не толкова на някакво нейно преимущество в този момент, колкото на факта, че електоратът на ГЕРБ преживява шока от случващото се. Това изравняване обаче е само единият процес, който трябва да наблюдаваме. По-важният процес е друг и го хванаха и други колеги още през август – и двете основни партии – и ГЕРБ, и БСП спрямо началото на лятото заради протестната ситуация са загубили голяма част от подкрепата си. Тази подкрепа отива или в негласуващи, или в деклариращи „не подкрепям никого“, които най-вероятно в огромната си част пак няма да гласуват накрая. Или в нови опции като Слави Трифонов, „Демократична България“, Мая Манолова и т.н.", коментира Симеонов. 

"Разбира се възможно е и друго – заради всеобщата политизация, активността да расте и това е възможно. Все пак има нови играчи, кандидати за този вот, който обикновено вдига активността. Но във всеки случай, ако политическият процес погрознее много, наистина това може да отблъсне. И затова тук е въпрос на пиарите, мислителите, които ръководят протеста, трябва да внимават – протестът в опита си да се радикализира или да стане по-креативен, да не вземе да отблъсне. Защото и такива примери могат да се видят, включително и в последните дни. Обратно – властта трябва изключително да внимава да не мине изцяло в арогантен режим, защото увлечени в опита си да отговорят, да надприказват и т.н., властимащите в момента допускат азбучни грешки, да не кажа по-лоша дума от грешки. Защото не може така да се говори с народа. Така че трябва да внимават и двете страни процесът да не погрознее. Ясно е вече, че и двете страни в оставащите до изборите месеци ще говорят само на своите си хора, т.е. диалог между тях няма да има. Наистина искрено се надявам през това време останалата непредубедена публика да не прибягва до някакви радикални екзотични опити, за които после би съжалявала. И да запази мъдростта, да излезе и да гласува, за да може по този начин това усещане за политическа криза да се разсее. Изборите именно са начина напрежението в обществото да намалее. Пак казвам, без значение точно кога са, може да се окаже, че са и срочни избори, може да се окаже, че са предсрочни избори. Но във всеки случай през тях се очаква намаляване на напрежението. За съжаление има и друг сценарий – да дозавържат интригата, но в крайна сметка това е политиката. На много места по света се случва. В България не се случва нищо особено, уникално, нито коронавирусът, нито протестите, нито политическите кризи. Това го виждаме на много места в света. Какво да каже американското общество, което се поляризира по много сходен на българското общество начин, между другото, но с много по-висок градус. Така че България може да влезе в една спирала на политическа нестабилност, но това не е нещо, което нашата политическа система да не може да издържи. Аз поне съм оптимист", каза още Първан Симеонов.