Неумолима подкрепа за Украйна, лошо настроение заради инфлацията и подновен интерес към европейските избори - това е резултатът от европейския барометър една година преди изборите.

Година преди европейските избори настроението на европейците е смесено, сочи барометърът, публикуван от Европейския парламент. Изборите, които ще се проведат между 6 и 9 юни 2024 г., изглежда не предизвикват голям интерес у повече от половината от анкетираните (26 376 души на възраст 15 и повече години, между 2 и 26 март 2023 г.): 56% заявяват, че се интересуват, в сравнение с 50% през 2018 г., година преди европейските избори през 2019 г. Процентът на участие е бил по-добър през 2019 г. (50,6% в сравнение с 42,6% през 2014 г.). Ако изборите се провеждаха следващата седмица, почти две трети от анкетираните "вероятно" биха отишли до урните, съобщава "Льо Поан".

След пет ужасни години, засегнати от пандемията на века и войната в Украйна и последиците от нея върху инфлацията, влиянието на Европейския съюз върху живота на европейците, независимо дали е добро или лошо, вече се усеща ясно от 71% от анкетираните. Но едно нещо трябва да тревожи европейските лидери: интересът далеч не е еднакъв в 27-те държави-членки. Той е най-силен в Нидерландия, Ирландия, Германия, Швеция, Финландия и Малта. Интересът силно нараства в Латвия (+18 пункта), Италия и Полша (+11 пункта), Белгия и Гърция (+10 пункта). Лоши новини за Еманюел Макрон: във Франция интересът към европейските избори е сред най-ниските, както и в Чехия и Словакия, които затварят списъка.

Цялото проучване илюстрира и по-малък апетит на французите към темите, които интересуват европейците. От 22 февруари 2022 г. ЕС се мобилизира както никога досега, за да помогне на Украйна да се противопостави на руската инвазия. Той е инвестирал близо 67 млрд. евро в различни форми на помощ (военна, подкрепа за бежанците и макрофинансова помощ). Това уникално действие в историята на ЕС се подкрепя от 69% от анкетираните, които заявяват, че са доволни от действията му в тази област. Проучването не илюстрира "умора от войната", която е в основата на видимите или скритите пропутински сили.

Най-силна подкрепа е регистрирана в Швеция (97 %) и Финландия (96 %) - две държави, които след руската агресия решиха да се присъединят към НАТО. Тя е много силна и в Нидерландия и Португалия (95%), както и в Дания (91%) - страна, която чрез референдум реши да се присъедини към политиката за сигурност и отбрана на ЕС, от която е стояла настрана след присъединяването си. Във Франция процентът на удовлетвореност е 77%, което е малко над средното за Европа (76%).

Въпреки така наречената си "антивоенна" позиция и отказа си да доставя оръжия на Украйна, Унгария все още показва подкрепа - 64%, за действията на ЕС в Украйна. Тя също така не е най-неблагосклонната страна: Австрия (61%), неутрална страна, Чешката република (58%), България (54%), Гърция (51%) и Словакия (51%) са близо до нея.

От друга страна, европейските или националните мерки за борба с ценовата инфлация предизвикват недоволство. На европейско равнище недоволството е 57% срещу 32% удовлетворени. Френските респонденти са още по-малко доволни от европейските мерки: 66% са недоволни срещу 11% доволни.

Правителството на Борн не е подложено на критики, въпреки много по-ниската инфлация от тази на съседите му: 74% недоволни срещу 22% доволни. Европейските граждани не се сравняват със съседите си, те сравняват това, което е останало в портфейлите им в края на месеца, със собственото си предишно положение... Във всеки случай лошото състояние на цените не се отразява негативно на подкрепата за Украйна.

По-притеснителен за ЕС е фактът, че мненията по отношение на мерките за опазване на околната среда са силно разделени. Въпреки това Зелената сделка беше общата нишка на законодателния орган, който приключва след една година. От осемте тествани теми, Зелената сделка е едва на седмо място в индекса на удовлетвореност и нещата са доста разнопосочни: 47% са доволни срещу 43%, които не са. Във Франция съотношението е още по-разочароващо за институциите: 31% са доволни, а 50% не са.

Неуспехът на европейците да се споразумеят за стабилна миграционна политика е отразен в европейския барометър: 50% недоволни срещу 43% доволни. Във Франция ситуацията е още по-лоша: 54% недоволни срещу 30% удовлетворени. Облаците, които се струпват над главите на европейците с нарастващите опасности, не им пречат да запазят, въпреки всичко, оптимизма си за бъдещето на Европа (64%, със 7 пункта повече в сравнение с есента на 2022 г.).

Още по-изненадващо е, че в това проучване не се появява ефектът "Катаргейт" - корупционният скандал, който засегна някои евродепутати. Във всеки случай той не е измерим на този етап. Каквото и да е обяснението, истината е, че когато респондентите са запитани за имиджа на Европейския парламент, 43% отговарят "неутрално", 37% - "положително", а 19% - "отрицателно". Във Франция резултатите са по-изразителни: отрицателните мнения тежат на 30%, положителните - на 22%, а неутралните - на 46%.

Ще се изненадаме да научим, че Европейският парламент получава повече положителни мнения в Унгария: 39% спрямо 45% неутрални и 15% отрицателни мнения. Изненадващо, като се имат предвид силно негативните послания от правителството на Орбан и влиятелните проправителствени медии към Европейския парламент. Все още 49% от унгарските респонденти са за по-важна роля на Парламента, в сравнение с 37%, които искат по-малко важна роля, и 10% - непроменена роля. Словакия и Чешката република се появяват в това проучване като две страни, които са много по-евроскептични от Унгария.

В барометъра на фондация "Конрад-Аденауер", публикуван наскоро от "Льо Поан", проучванията показват увеличение на консервативния или националистическия вот, но без съществени промени в баланса на Европейския парламент. (БГНЕС)