Има щастливи българи, макар картината в международен план да не е от най-благоприятните за нас - 23% от сънародниците ни се обявяват за такива и така сме на опашката, пише "?4 часа".

За сметка на това с 18% щастливи млади на възраст 15-24 години България е №1 в Европа. На опашката са Ирландия, Кипър, Великобритания (по 6%) и Австрия (7%) Това показват данни от деветото издание на Европейското социално изследване (ESS 2018/19 www.europeansocialsurvey.org )

Да, ние продължаваме да водим негативната класация с най-малко хора, които се чувстват щастливи. И като че ли свикнахме с подобни сравнения, едва ли не се примирихме с аутсайдерската си позиция. Но! Има едно голямо НО, когато вникнем в дълбочина и сравним не само общото разпределение на щастливи- неутрални- нещастливи за всяка страна, но и как стоят нещата в зависимост от основни характеристики на изследваните лица като възраст, статус на заетост, жизнен стандарт.

В най-общ план европейската карта по оста щастливи - нещастливи извежда Финландия, Швейцария, Холандия и Норвегия начело с над 70% от техните граждани, самоопределящи се като щастливи. Ние сме на другия полюс с едва 23%, които се чувстват по същия начин. Най-близо до нас са Унгария, Чехия, Италия и Сърбия, но и там щастливите са доста повече.

Макар да има над 2000 определения що е то щастие и какво кара хората да се чувстват щастливи, учените все още нямат еднозначен отговор. Едно обаче е почти сигурно - щастието не е моментен проблясък на радост от постигната цел или еуфория след преодоляно препятствие. Когато се чувства щастлив, човек обикновено е в хармония със себе си – той е това, което иска да бъде, постигнал е това, към което се е стремял напоследък, намира се там, където иска да бъде днес и сега, заедно е с хората, с които му е приятно да е.

В същото време може да е щастлив и не само когато всичко му е идеално. Един от парадоксите на щастието е, че нерядко хората, които декларират, че са щастливи, не са на върха на обществото – не е изключено да са бедни, с влошено здраве, да се чувстват изгубени. Парите и богатството също не може да се изведат като единствен индикатор за щастие - с тях наистина може да се купи свобода от лишения, но щастието е нещо много повече и много по-широко. Например

в България 14% от определящите се като най-бедни се чувстват щастливи, а от изследваните европейци цели 18% декларират, че едва свързват двата края, но са щастливи…Жизненият стандарт е необходима, но не и достатъчна предпоставка за щастие. Сравнително по-щастливи се чувстват онези, които не са капсулирани в свой затворен кръг, имат на кого да се опрат при нужда, поддържат постоянни социални контакти, които живеят в 3- или 4-членни домакинства, имат доверие в хората и в институциите, чувстват се сигурни за живота, здравето и имуществото си, съзират хоризонт пред себе си.