Андрей Гурков, Дойче веле

Геополитическият план на Кремъл бе и мащабен, и дързък, а и нелишен от известно изящество: на „Газпром" бе възложено да привлече европейски партньори с крайно изгодни условия, за да изгради два гигантски морски газопровода, заобикалящи Украйна - от север и от юг. Експлоатацията и на двата трябваше да започне в края на тази година, когато изтича десетгодишното руско-украинско газово споразумение.

"Газпром" не може да се откаже от украинския транзит без загуби

Ако планът бе реализиран, от 1 януари 2020 година транзитът на руски газ през територията на Украйна към Европейския съюз и Турция щеше да бъде прекратен изцяло. Това би лишило непокорния съсед, обърнал поглед към Европа, от милиардни приходи от такси. Би обрекло големи части от неговата газопреносна система на бърз упадък и би намалило влиянието на Киев над ЕС.

Същевременно пред Кремъл би се открила поне теоретичната възможност да задвижи мащабна операция по дестабилизацията на вътрешното положение в Украйна, целейки създаването на "Новорусия". Шест месеца преди края на срока обаче реализацията на плана не е напреднала достатъчно - по-скоро може да се говори за провал. Най-малкото - в първоначалния му вид. Това бе относително ясно и преди, но сега, в средата на годината, вече е съвсем ясно. "Газпром" просто няма да успее в срок от шест месеца да се откаже от украинския транзит без сериозно нарушение на сключените договорености и без големи финансови загуби за себе си и за бюджета на Русия. А и не става дума само за шест месеца - не е изключено забавянето да трае година-две, а може и по-дълго.

Тръбопроводите на юг и на север няма да заработят с нужната мощност

Основната причина: така и не се оказа възможно да се построят тръбопроводите, заобикалящи Украйна, с нужния обем и в изискваните срокове. Първоначалният вариант на юг - "Южен поток", предвиждаше три разклонения към Европейския съюз и едно към Турция. След което Путин го превърна в "Турски поток", но мощността на газопровода бе намалена по искане на президента Ердоган, така че към ЕС ще бъде насочена само една от неговите тръби.

Все още не е ясно обаче дали тя ще започне да функционира от началото на следващата година. След като намерението за доставка на газ през Гърция пропадна (Атина не прояви интерес), сега би трябвало да се водят преговори с България. Но за момента не се чува нищо нито за подобни преговори, нито за обема на доставките и техния по-нататъшен маршрут.

Това, което е сигурно, е, че от 1 януари 2020-а година двете тръби на "Северен поток-2" няма да могат да заработят с пълна мощност, дори да бъдат прокарани в срок. В изявленията си ръководството на "Газпром" старателно премълчава факта, че второто разклонение на транзитния газопровод EUGAL, което е продължението на "Северен поток-2" на територията на Германия, се предвижда да бъде прокарано чак в края на следващата година. След което - в чисто технически план - ще има нужда от още няколко месеца, докато тръбата достигне пълната си мощност.

Неяснотите около "Северен поток-2"

Към това планирано забавяне на пускането в експлоатация на двете разклонения на "Северен поток-2" се добави и едно непланирано. Не е известно кога и какво ще реши новото правителство на Дания - единствената страна, която не е дала разрешение за прокарването на този тръбопровод през нейни води. Както се разбра от изявление на компанията Nord Stream-2, направено на 28 юни, на "Газпром" ще му се наложи да промени маршрута на подводната част на съоръжението. Това няма да провали проекта, но определено ще го забави - вероятно с няколко месеца.

Освен това неотдавнашните промени в газовата директива на ЕС могат да доведат дотам, че от двете тръби на "Северен поток-2" едната да си остане празна - и то за продължителен срок от време. Това няма да е прецедент, но същевременно не бива да се забравят заплахите за санкции от страна на Вашингтон спрямо западните участници в този проект.

Киев ще може да оказва натиск над Москва, но не бива да рискува

Накратко: "Газпром" ще може да прекрати транзита през Украйна след шест месеца, само ако радикално съкрати износа към държавите от ЕС, което Кремъл едва ли ще направи. С други думи - ще се наложи да се преговаря с Киев. Необичайното в тази ситуация за Москва е, че тя няма да може да излезе от позицията на силата. В този случай силата явно е на украинска страна. Защото ако не се постигне договореност, Русия като доставчик е заплашена от по-голяма загуба на имидж, и на финансови средства, отколкото транзитната страна Украйна. В Москва най-сетне са стигнали до този извод. На пресконференция на 28 юни след годишното събрание на акционерите на "Газпром" в Санкт Петербург, шефът на компанията Алексей Милер се пошегува мрачно, че ако не се постигне нова договореност преди изтичането на действащата, на 1 януари "ще стане весело".

"Готови сме да продължим договора си с Украйна", каза Милер, с което всъщност потвърди, че планът на Кремъл да лиши Украйна от транзита на газ до края на 2019-а година е провален и погребан. Сега погледите са отправени към Киев. Новите предложения ще трябва да бъдат представени от новия президент и новото правителство, което предстои да бъде сформирано след парламентарните избори на 21 юли. В Петербург шефът на "Газпром" почти помоли за това публично.

Така че в момента Киев разполага с доста силен лост за оказване на натиск над Москва. Въпросът е как ще се възползва от него в оставащото време. Украинските власти имат шанса да предявят определени изисквания, но рискуват и да прекалят с тях. А ако газът продължи да се доставя през територията на Украйна при взаимноизгодни условия, това би било най-добро за всички. Ако път транзитът бъде прекратен, ще пострада и Европейският съюз, а от това не са заинтересовани нито Москва, нито Киев. Европейският съюз е най-важният газов пазар за Русия, а за Украйна той е стратегически партньор по пътя към европейското бъдеще.