Псевдо-русофилте ни - под знака на Сталин и Дзержински

Светослав Пинтев 

Титаничният руски философ Николай Бердяев твърдеше: 
„Нашата любов трябва винаги да бъде по-силна от омразата ни. Трябва да обичаме Русия и руския народ повече, отколкото ненавиждаме революцията и болшевиките“. 
Точно противоположно е  очевидно неосъзнатото верую на т.нар. български русофили. Те навярно биха обичали като родна и „Ислямска държава“, ако Путин открито застане зад нея. И без това приликите й с Коминтерна са толкова много. Но пък е структурирана кат КГБ…
У нас като отровни гъби след дъжд никнат организации, които се определят като русофилски,  напират отново да ни водят към светлото бъдеще, 

начертано от Кремъл  

Вероятно, защото властите в Русия са на път да реабилитират  напълно Сталин и Дзержински, избили садистично десетки милиони руснаци. И днес смазват с подобна на тяхната жестокост мирните протести, хвърлят невинни в затвора, без да се съобразяват със собствените си закони, да не говорим за международното право.
 А се предполага, че русофилите са приятели на руснаците. Нашите такива обаче са по-особена порода, те винаги са приятели на палачите им. 
Копейкиновци, разследвани за шпионаж екземпляри, паравоенни, които зоват за преврат, безсъвестно използващи името на Апостола за предателството си, както правят и някои мастити „бизнесмени“, нощни рокери, организирани от Кремъл, какви ли не.
Едните дори имаха нахалството да искат на бюлетината им да пише: "Русофили за възраждане на отечеството". Що за безсрамие…
Традиционните им другари от БСП и компания не оставя назад, разбира се. Червеният депутат“ проф. Иво Христов, обявил за дебили, които не са на неговия акъл, заяви преди време пред електронно издание:  

„Сталин е може би най-значимата фигура на ХХ век 

в световната история. На него принадлежат известните думи, че „вероятно след моята смърт, моят гроб ще бъде обвит с нечистотиите на моите опоненти, но след това вятърът на историята ще сложи нещата по местата им“. 
Преводът е доста свободен, най-малкото , защото е трудно да обвиеш гроб и ветровете рядко слагат нещата по местата им, но в общи линии изразява идеята на Бащата на народите за собственото му величие, както и идеята на онези, които се пънат да ни управляват. 
А  директорът на НКВД от 1934 до 1936 г. Хенрик Ягода се пули от стената в съда-полицейско управление, където гледаха мярката по незаконния процес срещу опозиционния лидер Алексей Навални. Това казва всичко за днешна Русия и нейната пропаганда, която „телевизорът“ бълва безпрепятствено и у нас.
В Кремъл обичат всякакви сатрапи, апропо. 
Главният путински пропагандист Владимир Соловьов каза преди около седмица  в ефира на държавната руска телевизия, че 

Хитлер е бил безумно смел и се е сражавал доблестно, не като Навални

Какъв малоумник, ще кажете…
Същият „пропагандон“, както съм споменавал, засне  с държавни пари хвалебствен филм за Бенито Мусолини и фашизма, като в прав текст каза, че 
„по този път отчасти е тръгнала сега Русия“. Именно. 
И този „светъл“ път се харесва на Стопанина на Кремъл.  
 „Ръководството на организацията „Офицери на Русия“ се обърна в края на миналата година към генералния прокурор на Руската федерация с искане за възстановяване на паметника на Феликс Едмундович Дзержински на Лубянския площад в Москва.  
Речено-сторено. На път са вече да го върнат, въпреки че разни граждански организации призовават московчани да гласуват - за неговия паметник или за такъв на наместника на Златната орда Александър Невски. Само да не е Дзержински. 
„Умното“ гласуване“ на Навални, но за паметник на „Лубянка“.   Каква ирония.
Там, както знае всеки руснак, е и зловещата сграда на основаната от „железния Феликс“ кървава тайна полиция на болшевиките, смляла в кървава каша и милиони от тях самите. Тя е наречена първоначално Всерусийска извънредна комисия (ВЧК), по-известна като ЧК, после Комитет за държавна сигурност на СССР,

по-известен като КГБ,

 сега  се казва Федерална служба за сигурност на Руската федерация (ФСБ). 
Същата организация,  която днес изцяло държи в лапите си живота на Русия и крепи режима на бившия си шеф, същата, която взривяваше руски блокове, за да има повод премиерът Владимир Путин да каже: „Ще ги натикаме в  нужника“ и  да обяви втората чеченска война на 26 април 1999 г., за да стане за първи път президент на Руската федерация.  И да опита да натика там страната си, че и цялата планета.
Ще напомня, че съпричастността към взривовете на
 
„Лубянската престъпна групировка“ , 

както  я наричаше бившият й офицер  Александър Литвиненко, беше доказана от самия него, включително и с документи.
 Тогава западните лидери се направиха на разсеяни, а сега берат плодовете на тази престъпна „разсеяност“. Нищо ново под слънцето впрочем, глупавата наивност на Невил Чембърлейн, облечена в дрешки от XXI век.
 Литвиненко беше категоричен, че  идването на власт на Путин е по същество държавен преврат, организиран от ФСБ. Сега пък се опитват отново с терор и преврат да осигурят властта на посочен от него приемник, както скоро ще стане ясно. 
На 23 ноември 2006 г. Литвиненко е вече мъртъв, Причината- радиационно отравяне в лондонски хотел с произвеждания само в секретни военни заводи на Русия радиоактивен изотоп Полоний-21. Убиецът Андрей Луговой е награден подобаващо, става депутат в руската Дума. Виси там и до днес, въпреки че Великобритания от три петилетки настоява да й бъде предаден за съд.
Паметникът на Дзерджински, който сега Кремъл се кани

 да върне на старото му място, 

показва до болка ясно накъде върви Русия, накъде искат да ни поведат и нашите путинофили .
  Както пише коментаторът Иван Любимов в „Новая газета“:
 „Целта на паметниците е различна - те се използват от обществото или управляващия режим, за да маркират те своите герои. Това е дан на уважение към онези, с които страната се гордее.
Ако този, който е виновен за масови убийства, застане пак на пиедестала, се оказва, че именно обществото призовава младото поколение да последва неговия пример“.
А това е наистина страшно, откровен опит за връщане към  болшевишкия терор, към кошмара на 1937-а година. Натам  усилено тикат и нас.