Междусистемната газова връзка Сърбия-България ще бъде пусната в пробна експлоатация до няколко дни, съобщи сръбският министърът на минната промишленост и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович, цитирана от Танюг, пише БТА.
„Колегите от Министерството на минната промишленост и енергетиката са на терен от три седмици, заедно с изпълнители и подизпълнители, за да контролират навременното приключване на работите и изпълнението на всички условия, за да може газопроводът да бъде пуснат в пробна експлоатация, което очакваме да се случи следващите дни", каза Джедович Ханданович за Танюг.
Министърът подчерта, че всички участници в проекта са изключително ангажирани, за да се диверсифицират газовите доставки на Сърбия.
Тя припомни и договора, който Сърбия наскоро подписа в Азербайджан за доставка на около 400 милиона кубически метра газ годишно.
По думите ѝ Сърбия може да разчита на това количество газ до 2026 г., а след това и на почти три пъти повече газ от тази страна, както и от Каспийския регион, а също от Гърция, от терминал за втечнен природен газ.
„Така на практика получаваме още един източник на газ, увеличаваме ролята си на транзитна страна, тъй като Унгария се снабдява с газ през Сърбия, както и други страни от ЕС и от региона“, каза тя.
Според Джедович Ханданович се планира да се изградят допълнителни междусистемни газови връзки, предимно със Северна Македония.
Тя подчерта, че Сърбия има достатъчно запаси от газ в хранилищата и че благодарение на тези запаси, ако възникнат непредвидени ситуации, ще има сигурни доставки на синьо гориво.
Междусистемната газова връзка Сърбия-България е част от по-широка инициатива на ЕС, а именно Южния газов коридор, чиято цел е да се намали зависимостта на Европа от руския газ.
В Сърбия дължината на междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е 109 километра, а общата дължина на газопровода през двете страни е 170 километра - от Нови Искър край София до Ниш. Газопроводът ще има капацитет 1,8 милиарда кубически метра газ годишно.
Фактор
„Колегите от Министерството на минната промишленост и енергетиката са на терен от три седмици, заедно с изпълнители и подизпълнители, за да контролират навременното приключване на работите и изпълнението на всички условия, за да може газопроводът да бъде пуснат в пробна експлоатация, което очакваме да се случи следващите дни", каза Джедович Ханданович за Танюг.
Министърът подчерта, че всички участници в проекта са изключително ангажирани, за да се диверсифицират газовите доставки на Сърбия.
Тя припомни и договора, който Сърбия наскоро подписа в Азербайджан за доставка на около 400 милиона кубически метра газ годишно.
По думите ѝ Сърбия може да разчита на това количество газ до 2026 г., а след това и на почти три пъти повече газ от тази страна, както и от Каспийския регион, а също от Гърция, от терминал за втечнен природен газ.
„Така на практика получаваме още един източник на газ, увеличаваме ролята си на транзитна страна, тъй като Унгария се снабдява с газ през Сърбия, както и други страни от ЕС и от региона“, каза тя.
Според Джедович Ханданович се планира да се изградят допълнителни междусистемни газови връзки, предимно със Северна Македония.
Тя подчерта, че Сърбия има достатъчно запаси от газ в хранилищата и че благодарение на тези запаси, ако възникнат непредвидени ситуации, ще има сигурни доставки на синьо гориво.
Междусистемната газова връзка Сърбия-България е част от по-широка инициатива на ЕС, а именно Южния газов коридор, чиято цел е да се намали зависимостта на Европа от руския газ.
В Сърбия дължината на междусистемната газова връзка България-Сърбия (IBS) е 109 километра, а общата дължина на газопровода през двете страни е 170 километра - от Нови Искър край София до Ниш. Газопроводът ще има капацитет 1,8 милиарда кубически метра газ годишно.
Още от Бизнес
Николай Нанков: Министър Шишков е раздал 1 млн. евро босуни в МРРБ
Българските граждани не заслужават лъжи и лицемерие от сутрин до вечер, каквото им сервира за пореден път новият регионален министър
Русия се готви за тежки времена: С план „3 стълба“ Решетников ще спасява икономиката
Сривът на петролните приходи, забавянето на икономиката и новата вълна от западни санкции поставят Кремъл под все по-силен натиск
ББР приключи в срок договарянето на средствата за саниране по ПВУ
630 жилищни блока в над 100 общини ще бъдат обновени