Константин Егерт, Дойче веле

Тези дни руските държавни медии и хилядите платени тролове в социалните мрежи имат доста работа. По повод 80-годишнината от Пакта между Хитлер и Сталин и от началото на Втората световна война руската държава поде масивна медийна кампания (включително чрез профилите в социалните медии на своите дипломатически представителства) в стила на старата съветска традиция „А вие защо биете негрите?". Тази традиция се пробужда за нов живот под управлението на Владимир Путин. Кампанията се опитва да убеди руснаците, че всичките злощастия през 1939 година са дело на Запада, че поляците и балтийците, които тогава станаха жертва на агресия, всъщност са точно толкова лоши, колкото и окупаторите, защото са играели свои собствени игрички с нацистите. Навремето съветската пропагандна теза гласеше: „Сталин беше принуден от обстоятелствата да сключи сделка с Хитлер". Днес на нейно място се настанява една едва ли не бурна радост от резултатите от този пакт, най-вече окупацията на Полша, извършена заедно с Германия през септември 1939 година, и последвалата съветска окупация на Литва, Латвия и Естония през лятото на 1940 година.

Защо Путин реабилитира Сталин

Путин отлично знае, че това са изключително деликатни и болезнени въпроси за хората в Средна Европа и в балтийските държави. И въпреки това продължава в същия стил, като допълнително оскърбява тези хора и довежда до точката на замръзване и без това хладните междудържавни отношения. Освен всичко друго, той ревизира политиката на своите предшественици Михаил Горбачов и Борис Елцин, които за пръв път предпазливо заговориха за отговорността на СССР и осъдиха действията на Сталин. Една финансирана от Кремъл пропагандна институция - Институтът за външнополитически проучвания и инициативи, издаде неотдавна книга под заглавие „Антихитлеровата коалиция: формулата на провала", в която вината за избухването на Втората световна война се приписва на Франция и Великобритания. В книгата за пръв път - и в ярки цветове - се публикува и снимка на тайния протокол към Пакта, гарнирана с обилни благодарности към Архива на руското външно министерство. Нека да припомним, че в продължение на десетилетия Кремъл отричаше да притежава този протокол. Тъй че такава публикация явно е възможна единствено по изричното нареждане на Путин.

Откакто Русия анексира Крим и нахлу в Източна Украйна, действията на Путин редовно биват сравнявани с тези на Сталин. А той явно е решил да поддържа този свой имидж. Което понякога изглежда като същинска гротеска. За това негово решение има три причини.

Първо, той продължава да облъчва руснаците със собствената си версия за руската история и идентичност. В тази патриотична версия държавната власт винаги е права, независимо дали се въплъщава от царя, от Генералния секретар или от президента. И най-свят дълг на всеки поданик е без никакви уговорки да приема всички решения на този авторитет и с готовност да изпълнява всички негови заповеди. Втората световна война, в която хората от Съветския съюз дадоха огромни и героични жертви, през последните пет години служи като грандиозно пропагандно оправдание за новата политика на Путин да изолира „крепостта Русия". Цинизмът и агресията на Сталин се възпяват като „прагматична защита на националните интереси", а това обслужва същата цел, особено във времена, в които - според допитванията - руската публика вече се тревожи повече от икономическите и социалните проблеми, отколкото от задграничните авантюри.

Второ, решението на Путин има за цел да плаши Запада. „Казвате, че съм лош, а? Е добре, аз съм дори по-лош от това, което си представяте!". Това е типичното послание на един изолиран авторитарен управник, чиято главна грижа е да не изглежда „слаб", независимо дали в очите на домашната публика или пред чужденците. Путин се стреми да контролира наратива и да изглежда като човек, който не следва ничии други правила, освен своите собствени.

"Правили сме го и преди, можем пак да го направим"

И трето, Владимир Путин вече мисли за 2024 година, когато възнамерява да остане еднолично начело на Русия - независимо че официално трябва да сдаде поста като президент. Разбира се, не е изключено конституцията да бъде променена и да се премахнат ограниченията за преизбиране на президента, но такава стъпка няма да изглежда никак добре. Руският лидер обича неочакваните и сензационни решения като „Кримското чудо" през 2014 година - тоест, анексирането на полуострова. Тъй че новият му план може би е насочен към основаването на „нова" държава, в която да влязат създадените и финансирани от Москва сепаратистки „републики" в Източна Украйна - план, който активно се обмисля в Москва. Това ще позволи на силния човек в Кремъл да предложи нова конституция и да превърти часовника на президентските мандати. Напомняйки на своите съграждани, че и Сталин е сторил същото, той може да ги подготви за аналогични свои действия в бъдеще. Лично за мен посланието на Путин е съвсем еднозначно: „Правили сме го и преди, можем пак да го направим".

Дали наистина ще го направи?