Путин изпрати на фронта ръката на позорно избягалия от Москва княз Донски, за да вдига бойния дух на окупаторите

Русия изпрати в окупираните украински територии части от останките на московския княз Дмитрий Донски, представяни като свещена реликва, която трябва да повдигне бойния дух на руските военнослужещи. За това съобщава The Independent.

Става дума за фрагмент от дясната ръка на княза, който Руската православна църква е изпратила в окупирания Донецк. Останките са били открити при реставрационни работи в Архангелския събор в Московския Кремъл. Владимир Путин лично е разгледал находката, която Кремъл представя като значимо историческо откритие.

Руската църква заяви, че част от останките е изпратена на фронта, за да „стои незабележимо рамо до рамо с руските войски“. При публичното представяне на реликвата руски военни командири я представят като доказателство, че „Бог е на страната на Русия“.

И тук започва историческата ирония, която днешната кремълска пропаганда предпочита да пропуска.

Дмитрий Донски действително е един от важните символи на средновековната московска държавност.

През 1380 г. той побеждава армията на Мамай в битката при Куликовското поле, след което получава прозвището „Донски“. Но тази победа ни най-малко не слага край на властта на Златната орда над руските земи.

Историческите изследвания подчертават, че Куликовската битка е била сблъсък с Мамай – могъщ военачалник, който оспорва властта на законния хан Тохтамъш. В определен смисъл Москва  подпомага Тохтамъш в борбата му срещу Мамай.

Тохтамъш е човекът, на когото днешната руска пропаганда трудно би намерила удобно място в героичната си легенда. Само две години след Куликовската битка той нахлува в Москва, превзема и опожарява града.

А Дмитрий Донски панически напуска Москва и бяга на север, към Кострома, докато градът е оставен да се защитава. След превземането на Москва князът е принуден отново да признае върховенството на Златната орда и да плаща данък.

Така че ако Кремъл иска да използва Донски като военен талисман, би било добре да разказва цялата история, а не само удобната ѝ част.

Защото героят, чийто мощи днес са изпратени на фронта като символ на „руската победа“, е  плащал данък на Златната орда, а самият той след похода на Тохтамъш оставя Москва и бяга от настъпващите войски. Победата му над Мамай не освобождава Москва от татаро-монголската власт.

Според Руската православна църква реликвата трябва да подкрепя руските войници духовно. От началото на пълномащабната война църквата все по-тясно се включва в руската военна кампания – изпраща свещеници при войските и организира молитви за победа.

Руският свещеник Александър Занемонец, живеещ извън Русия, определя действията като част от усилията на църквата да демонстрира подкрепата си за това, което Кремъл нарича „специална военна операция“.

Според журналисти и експерти изпращането на реликвата е преди всичко пропагандна акция, насочена към повишаване на патриотичните настроения и бойния дух, включително в навечерието на изборите в Русия.

Получава се странен исторически спектакъл: Кремъл изпраща на фронта кост от средновековен московски владетел, за да доказва, че Бог е на страната на Русия, но премълчава, че същият този владетел не успява да прекрати зависимостта от Златната орда и по-късно позорно бяга от Москва пред настъпващия хан Тохтамъш.

faktor.bg