Путин може да се опита да пренесе войната на територията на други европейски държави

Путин може да се опита да пренесе войната на територията на други европейски държави, включително членки на НАТО. Сред потенциалните цели са Латвия, Литва и Естония. Това заяви военният анализатор и офицер от резерва на Въоръжените сили на Украйна Андрей Крамаров в ефира на „Украинското радио“, коментирайки предупрежденията на Владимир Путин за възможна война между Русия и Европа до 2030 г.

Според експерта в Русия вече се е формирала част от елита, която извлича печалби от войната и е заинтересован от нейното продължаване. Разширяването на бойните действия може да бъде разглеждано от тези среди като възможност за увеличаване на приходите им.

„Именно тези хора диктуват интересите на Кремъл. Те се нуждаят от постоянна война. Разширяването на мащабите на войната е отделен въпрос. Едно е войната с Украйна, съвсем друго – война например с балтийските държави или Финландия. Увеличаването на мащабите на войната те възприемат като увеличаване на собствените си печалби. Затова подобно развитие е възможно. По-специално съществува определена вероятност от заплаха за балтийските държави“, заяви Крамаров.

Той припомни събитията от 1940 г., когато след подялбата на Полша Съветският съюз окупира Литва, Латвия и Естония.

„В момента Русия все още не е постигнала целта си в Украйна, но може да се опита да атакува НАТО в контекста на окупация на балтийските държави. Ако погледнем медийните ресурси, ще видим, че напоследък в балтийските страни значително са активизирали дейността си проруските политически сили и агитатори. Това се отнася по-специално за Ютюб и Инстаграм“, смята анализаторът.

В същото време нападение срещу Финландия би било значително по-рискована стъпка за Москва.

„Те много обичат историята, а първото нахлуване във Финландия завърши за тях, меко казано, много зле“, коментира Крамаров.

Той има предвид съветско-финландската война, продължила от 30 ноември 1939 г. до 13 март 1940 г. Конфликтът е свързан с договореното между нацистка Германия и сталинския Съветски съюз разделяне на сферите на влияние в Източна Европа съгласно тайните протоколи към пакта за ненападение от 23 август 1939 г.

За разлика от Литва, Латвия и Естония, СССР не успява да постави Финландия под пълен контрол. Според Крамаров обаче нападение срещу балтийските държави остава един от възможните сценарии.

Европа не е подготвена за съвременна война

Военният анализатор подчерта, че европейските държави все още не са готови да водят съвременна война в условията, характерни за украинския фронт.

„Европа трябва преди всичко да се осъзнае и най-накрая да приеме реалността на войната, която може да достигне до нейната територия. И тук има огромен проблем: ние предоставяме на европейците всички данни, показваме им какво представлява съвременната война. Единствените две армии в света, способни да водят съвременна война в реални условия, са украинската и руската. Нито Европа, нито НАТО, нито Китай засега са способни да водят такава война. Това могат да правят само Украйна и Русия“, заяви Крамаров.

По думите му европейските държави трябва да засилят подготовката си за отбрана и да използват натрупания от Украйна опит във войната с Русия.

Като знак за постепенно променящата се позиция на Европа той посочи прехвърлянето на част от германските военни в Естония.

„Що се отнася до готовността на Европа да води такава война, в момента тя не е подготвена, въпреки че обясняваме, че трябва да се подготви. Например прехвърлянето на част от германските войски в Естония е свидетелство, че Европа постепенно започва да отваря очите си за реалния проблем, пред който е изправена. Никой не иска да разбере един прост факт: ако Киев беше паднал за три дни, след седмица можеше да падне и Варшава“, обобщи украинският военен анализатор.

Предупрежденията на Путин за война с Европа

Както съобщи УНИАН, руският президент Владимир Путин заяви, че според него много европейски държави се подготвят за война с Русия до 2030 г. По думите му Москва също е готова, но не желае подобен конфликт.

Путин заяви още, че Западът не е постигнал целта си да нанесе стратегическо поражение на Русия. Той добави, че в Москва добре помнят уроците от Първата и Втората световна война и правят всичко възможно подобни събития да не се повторят.

Руският президент коментира и телефонните си разговори с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре. Той твърди, че инициативата за контактите е дошла от тях.

По думите му двамата лидери са подчертали, че не говорят от името на Европейския съюз, а като представители на собствените си държави.

Путин определи разговорите като правилна стъпка, въпреки критиките към Стуб и Стьоре в Европа.

Руският президент заяви също, че Москва не желае в Балтийско море да се повтори ситуацията в Ормузкия проток и Персийския залив, но предупреди, че Русия е готова да отговори на всяко предизвикателство в региона.