„Посещението на Владимир Путин в Сърбия е тест за готовността на Белград да остане изцяло верен на руската кауза на Балканите. Това е последният руски бастион и според мен няма как да има да преодолеят тази зависимост. Това е тест и на белградските проевропейски и прозападни отношения“, добави той."

Това коментира президентът на „Фокус“ Красимир Узунов в интервю за предаването „Нещо повече“ по БНР във връзка с посещението на руския президент Владимир Путин в Сърбия. 

„Но това не е само тест за Белград, това е тест за Балканите... Путин демонстрира, че не е изоставил Балканите и ще се бори докрай за своите интереси и за своя съюзник, защото е останал само един класически съюзник – Сърбия,“ добави Узунов. 

Узунов заяви, че не е сигурен, че Русия ще признае новото име на Македония. „Може да изпаднем в казус, в който да имаме двама полулегитимни съседи – Косово и Македония, които едни ги признават, други не“, коментира той. 

Александър Вучич се мъчи да балансира между интересите на Европа, САЩ и Русия вече от доста време, но полето за реакция започва все повече да се стеснява, затова и посещението е много знаково, добави Красимир Узунов. 

„Много е интересна програмата на Путин - за тези 6-7 часа има емблематични неща, с които се търси свързването на Сърбия с Русия през всички тези векове т.е. отсреща е работено по програмата. Екипът, който е работил по програмата, се е постарал да бъде максимално обвързана, заедно с това да се показва старата славянска ос. Все пак става въпрос за игра на бастиони“, коментира Узунов. 

Той отбеляза, че Русия пристига с един десант от бизнес предложения. В този сложен контекст трябва да разглеждаме както тези транспортни коридори, за които се подписват договори, така и развитието на ядрената енергетиката, сътрудничеството в оръжейната промишленост. От тук идва и посрещането на Путин като бог или като суперзвезда, каза още Узунов, като добави, че това не трябва да ни учудва, защото русофилството е традиционно заложено. 

Той коментира и казуса с Хуманитарния център в Ниш, като отбеляза, че центърът е направен преди на власт да дойде Вучич и сигурно ще го има и след като Вучич вече не е на власт. 

„Въпросът е дали този център ще бъде равностоен на американската база. По-интересно за мен е географията на приветствието и на заклеймяването на Путин“, коментира Узунов и отбеляза, че в Северно Косово са поставени билборди с надписи „Добре дошъл“, а Войводина казва „Ние не искаме Путин да идва“, докато на градския площад в Белград вървят протести. 

„Протестите обикновено минават за опозиционни действия на една прозападна опозиция, която обаче не се явява с конкретни искания. Това обяснява до голяма степен различния по характер състав, който се включва от многото партии. Сърбия, както и България, страда от износени политици. Т.е. нови лица не се допускат, които да могат да оглавят един протест. Тук въпросът е доколко хората около Вучич ще го обясняват като външна намеса или ще се приема като еквивалент на това,което започна във Франция и неминуемо ще мине през всички европейски държави - жълтите жилетки, или наистина трябва да търсим някакво съживяване на демократичната опозиция в Сърбия“, каза още Узунов.