Ксения Кирилова, Радио "Свобода"

В края на юни британският вестник "The Guardian" публикува статия за взаимодействието на Владимир Путин с най-близките му сътрудници, повечето от които са  представители на специалните служби. Авторът на материала - британският политически анализатор, старши сътрудник от Института за международни отношения в Прага, Марк Галиоти, изразява мнението, че зад най-опасните и непредвидими прояви на руската политика стоят представите на силите за сигурност, които мамят президента, играейки на струната на негово болезнено възхищение от света на шпионите и страстта му към заговори.
"Той съвсем не е гениален разузнавач, а по-скоро човек,

 "обсебен от шпиони",

 когото лидерите на специалните служби просто подвеждат и мамят... Той не цени реалността, а се прекланя пред " шпионската мечта ". Оглавявал за кратко ФСБ през 1998-1999 година, той така и не вниква надълбока как работят разузнавателните служби, че  докладите за шефовете в разузнаването се изготвят въз основа на само на първична информация и най-важното, как тези доклади могат да бъдат използвани за формирането на възгледи у политиците и визията им за света", пише Галиоти.

Освен това британският експерт отбелязва, че работният ден на Путин започва с четене на отчети на основните руски специални служби, позовавайки се на  инструкциите на бивш руски разузнавач, че „лошата новина не трябва да стига до знанието на царя”. „Всички [специалните служби] се състезават да казват на Путин не това, което трябва да чуе, а това, което според тях, той иска да чуе, с което да го успокоят, убеждавайки се, че всичко върви по план, че всичко е наред. Нещо повече, те се съревновават в това да привличат вниманието му и печелят благоразположението му, като му разказват за порочния кръг на ескалацията и теории за различни конспирации ... Истината е, че един нормален (макар и циничен) лидер може да преследва опасна и неразумна политика, когато му се поддава невярна информация, отбелязва анализаторът, посочвайки, че именно този фактор, а не амбициите на Путин представляват истинската реална заплаха за съвременния свят.

Всъщност идеята, че руският лидер 

живее в една своя илюзорна реалност,

а обкръжението му само подхранва тези негови илюзии, съвсем не е нова. Още в началото на 2015 г. написах, че Русия се е превърнала в страна на победоносна пропаганда, чието ръководство започва да вярва в собствените си лъжи, а неговият антураж информира Путин само за това, което иска да чуе, като не допуска истинската информация "да стигне до върховете". По-рано германският канцлер Ангела Меркел директно отбеляза, че Владимир Путин "живее в друг свят" и е загубил връзка с реалността. Единствената грешка на Галиоти,  може би, се крие във факта, че той свързва това състояние на нещата само с личността на Путин, определяйки го като "посредствен" офицер от КГБ, който няма никаква представа как работят специалните служби.

Историята обаче показва, че Владимир Путин и неговото обкръжение само възпроизвеждат модела, съществувал по време на съветската епоха, отразяващ особеностите на мислене както на съветските, така и на съвременните чекисти. Бивш съветски разузнавач и съученик на Путин, по настоящем американски финансов анализатор Юрий Швец разказа преди няколко години пред украинското издание "Гордон", как  ръководството на КГБ и ГРУ умишлено са лъгали Политбюро, че Съединените щати се готвят да извършат превантивен ядрен удар срещу Съветския съюз. На свой ред „центърът“ чакал точно такава информация и едва ли очаквал да чуе опровержение в тази посока.

„В Политбюрото на Централния комитет на КПСС, което управляваше държавата, постоянно се водеше подмолна война. В края на 70-те години на миналия век ръководството на Министерство на отбраната и КГБ организира заговор, фабрикувайки лъжата за несъществуваща заплаха от ракетно-ядрено нападение от страна на САЩ, с цел да създадат страх и паника у една част от членовете на политбюро, повечето от които бях 80-годишни изкуфели старци. Заплахата, макар и несъществуваща, от внезапна ракетна атака повиши значението и ролята  на Министерството на отбраната и КГБ. Представителите на правоохранителните органи започнаха да получават повече пари от бюджета, награди, звезди... От съветските разузнавачи се изискваше да дават информация за готвената от САЩ ракетна атака. И ако някой съобщи, че няма заплаха, веднага беше изтеглян обратно в СССР като недостатъчно подготвен и надежден сътрудник. В резултат на това в Съветския съюз се създадоха  

две паралелни реалности:

 една измислена, която се оформя в главата на ръководството въз основа на доклади, изготвени на базата на информация от фалшиви мисии, и  друга - реалният живот в страната и в чужбина ”, казва бившия офицер от разузнаването.

Въпреки факта, че и днес се създават такива теории на конспирацията от ръководството на специални служби с напълно прагматична цел - като засилване на тяхното влияние и получаване на допълнително финансиране, те са толкова силно вкоренени в мисленето на поколения руски чекисти, че са станали неразделна част от техния светоглед. В съзнанието на служителите от КГБ всяка сериозна дейност се възприема като резултат от нечия специална операция, извършена по нечия заповед и с нечии пари. Зад всеки процес непременно се крие интригата на някой невидим „куратор”, а фактът, че определени събития могат да бъдат в резултат от спонтанен народен протест, на определени принципи и независими действия на хората, просто липсва в представите на чекистите за световния ред.

Точно това обяснява провалите на външната политика на Путин и на обкръжението му - те възникват там, където важна роля играе факторът "социален натиск" или има действащи принципи и работещи закони. Например, Кремъл не можа да предусети реакцията на украинското общество срещу разгърналата се война, или реакцията на американското общество и естаблишмънт по отношение на  намесата в президентските избори, защото Кремъл е свикнал да третира хората като 

обект на манипулация, а не като субект със собствена воля

 В същото време руското разузнаване много успешно се справя с конкретни, тактически спецоперации, чиито обекти не са народните маси, а индивиди и организации, независимо дали става дума за подкупване на политици или за вербуване на шпиони. Влизайки в контролирани отношения със конкретни личности и структури, руските силоваци правят това, което могат да правят най-добре - изграждането на конспиративни връзки и разработване на планови игри. Проблемите започват, когато службите за сигурност търсят конспирация там, където я няма, опитвайки се да обяснят социалните процеси с теории на конспирацията.

Същата тенденция може да се проследи във вътрешната политика на Русия. Въпреки, че  икономическото и социално-правно положение на руснаците се влошава с всяка измината година, в резултат на което нараства и протестната активност в страната, Путин все още успява да смачка и „пресече“ локалните протести, представяйки се за "добрия цар“, който поема върху себе си греховете на самонадеяните местни чиновници. Страхът от хаос, революция и "външна заплаха", активно насаждан чрез пропаганда, все още е достатъчно силен и способен да възпира народното недоволство "в приемливи граници" много повече дори от репресиите. Но с всяка нова победа на гражданското общество, с всяко ново разобличаване на престъпленията на властта в Русия, укрепва колективното самосъзнание и нараства желанието на гражданите да се борят за своите права.

Превод:Faktpr.bg