Путин отваря два фронта срещу Европа: пропаганда отвън, проникване отвътре

Александър Левченко*

Говорителката на Министерството на външните работи на Руската федерация Мария Захарова прибегна до лични нападки срещу командващия Военновъздушните сили на Германия генерал-лейтенант Холгер Нойман след неговите изявления за готовността на Алианса да защитава държавите членки на НАТО от потенциална руска агресия. Руската представителка нарече германския военен „неонацист“, коментирайки неговите думи относно възможните действия на НАТО в случай на въоръжен конфликт с Русия.

В интервю за британското издание The Telegraph Холгер Нойман заяви, че Луфтвафе са готови да нанесат решителни ответни удари в случай на руска атака срещу който и да е съюзник в НАТО. По думите му Германия е готова незабавно да изпълни своите съюзнически задължения и ще защитава

 „всеки сантиметър“ от територията на Алианса. 

Той подчерта, че в НАТО не съществуват „различни зони на сигурност“, поради което нападение срещу Естония би имало за Русия същите последици, както атака срещу всяка друга държава членка, включително Обединеното кралство. Нойман също така отбеляза, че при необходимост от защита на Алианса военните обекти на Колския полуостров, в Калининградска област и в акваторията на Черно море могат да се превърнат в законни цели за силите на НАТО.

По-рано германският генерал-лейтенант Кристиан Фройдинг заяви, че Русия потенциално може да бъде готова за агресия срещу една от страните членки на НАТО до 2029 г. В същото време той подчерта, че Германия заедно със своите съюзници осъществява мащабна подготовка за възможни предизвикателства и разполага с необходимия потенциал за отблъскване на всяка потенциална атака.

Агресивната реакция на руското външно министерство е част от 

по-широката хибридна стратегия на Кремъл 

спрямо Европа, насочена към подкопаване на евроатлантическото единство и отслабване на подкрепата за Украйна. Чрез съчетаване на дипломатически натиск, исторически манипулации и информационно-психологически операции Москва се стреми да задълбочи противоречията между съюзниците и да затрудни формирането на обща политика за възпиране на Русия.

Коментарите на Мария Захарова за пореден път демонстрират характерния подход на руската дипломация, която систематично 

използва етикети като „нацист“ или „фашист“ 

по адрес на европейски политици, военни и обществени дейци, които се застъпват за укрепване на отбранителните способности на Запада и подкрепа за Украйна. Кремъл продължава да експлоатира историческата памет за Втората световна война, опитвайки се едновременно да се представя като „борец срещу нацизма“ и да прикрива собствената си агресивна политика спрямо съседните държави.

Използването на обидна реторика има за цел дискредитирането на конкретни личности и подмяната на съдържателния дебат с емоционално натоварени обвинения. Позоваването на исторически чувствителни понятия е насочено към предизвикване на обществен отзвук сред определени групи от европейската аудитория и към придаване на допълнителна 

емоционална тежест на руските пропагандни наративи. 

Обвиненията срещу Холгер Нойман са част от по-широка кампания за личностна дискредитация на представители на НАТО и на военно-политическото ръководство на Алианса.

Реториката за „неонацизма“ отдавна се е превърнала в един от основните инструменти на руската информационна война и се използва за оказване на политически натиск върху европейските държави. Всяка стъпка за укрепване на отбранителния потенциал на Европа или за подкрепа на Украйна руската пропаганда се опитва да представи като 

проява на „милитаризъм“ или „фашизъм“, 

което има за цел да изопачи истинската същност на действията на демократичните държави.
На този фон все по-често се появяват оценки за възможността Русия да използва ограничени провокации или локални военни действия срещу една от балтийските държави с цел да провери ефективността на механизмите за колективна отбрана на НАТО и готовността на Алианса да приложи член 5 от Вашингтонския договор. Подобен сценарий би могъл също така да бъде използван от Москва за отклоняване на вниманието на западните съюзници от войната срещу Украйна и за създаване на допълнителен 

натиск върху източния фланг на НАТО.

Изявленията на командващия германските ВВС отразяват съществена трансформация в германското мислене по въпросите на сигурността и нарастващото осъзнаване на мащабите на руската заплаха за европейската сигурност. Неговите оценки, както и предупрежденията на германските военни относно потенциалната готовност на Русия за агресия срещу държави от НАТО до края на настоящото десетилетие, свидетелстват, че европейските страни се подготвят все по-сериозно за сценарии на пряко противопоставяне с Москва.
Паралелно с военно-политическия натиск Русия продължава да използва икономически механизми за

заобикаляне на санкционните ограничения. 

По-специално, журналистически разследвания разкриха в Полша мрежа от транспортно-логистични компании, които фактически се контролират от руски и беларуски бизнес структури и се използват за заобикаляне на санкциите на Европейския съюз.

Ключова фигура в тази схема е посочен беларусо-руският бизнесмен Василий Сметанин — собственик на беларуската компания „Jenty Spedition“ и руската „SDS Holding“. За извършване на дейност на територията на ЕС според разследването се използва сложна корпоративна структура с участието на австрийския финансист Флориан Кошат и бившата мениджърка на руската „Сбербанк“ Юлия Чечет.

В мрежата влизат полските компании „DSPL“, „Azonik“, „BIRC Transport“ и „Rezon Trans“, както и австрийската холдингова структура „Albereta GmbH“ и нейното дъщерно дружество „Eastin Forwarding Holding“. Въпреки действащите санкции, които забраняват на руски и беларуски превозвачи да работят на територията на ЕС, някои компании са получили статут RTU (Road Transport Undertaking), използвайки 

правни пропуски и сложни схеми за структуриране на собствеността.

След въвеждането на санкциите на ЕС през април 2022 г. руските и беларуските превозвачи загубиха правото да извършват транспортна дейност в рамките на Европейския съюз. Освен това компании, в които руски или беларуски граждани пряко или косвено притежават най-малко 25% от акциите, нямат право да осъществяват транспортна дейност на територията на ЕС. Целта на тези ограничения беше да се предотврати заобикалянето на санкциите чрез дъщерни дружества и съвместни предприятия.
Същевременно разкритата схема показва, че 

Русия и Беларус са се адаптирали към санкционния режим 

и активно използват финансови, правни и корпоративни инструменти за запазване на достъпа си до европейския пазар. Икономическата дейност все по-често се превръща в елемент от хибридната стратегия на Кремъл, а компаниите и посредниците, участващи в подобни схеми, фактически се превръщат в инструменти за подкопаване на ефективността на санкционната политика на ЕС.

Ситуацията около полските логистични компании демонстрира наличието на 

системни уязвимости в санкционния механизъм

на Европейския съюз. Способността на руски и беларуски бизнес групи да използват правни вратички изисква постоянно актуализиране на санкционните режими и усъвършенстване на контролните механизми.
Този проблем придобива особено значение предвид ролята на Полша като един от ключовите логистични центрове за подкрепа на Украйна. Проникването на структури, свързани с Русия и Беларус, в транспортния сектор на държавите членки на ЕС създава рискове не само за икономическата сигурност, но и за функционирането на стратегическите вериги за доставки, които имат 

критично значение за отбранителните способности на Европа.

От началото на 2025 г. в Европейския съюз за наказуеми се считат не само преките нарушения на санкциите, но и действията, насочени към тяхното заобикаляне. Прилагането на Директива (ЕС) 2024/1226 създаде правна основа за преследване на физически и юридически лица, които съдействат за прикрита дейност на санкционирани руски и беларуски структури. При тези условия осигуряването на еднакво прилагане на новите норми във всички държави членки придобива стратегическо значение.

За минимизиране на рисковете Европейският съюз следва да засили координацията между националните регулатори и Европейската комисия, да проведе цялостен 

одит на компаниите, получили статут RTU, 

да гарантира прозрачност на структурата на собственост на транспортните оператори и да обърне специално внимание на дейността на посредниците, които подпомагат легализирането на бизнеса на санкционирани структури. Именно такива посреднически мрежи все по-често се превръщат в ключов елемент от механизмите за заобикаляне на санкциите и във важен инструмент на хибридното влияние на Русия върху държавите от Европейския съюз.

*Александър Левченко е бивш посланик на Украйна в Хърватия и Босна и Херцеговина 2010-17 г., консул на Украйна в Съюзна република Югославия през 1993-97 г. Автор на анализи за руско-украинската война в украински (6 портала) и чуждестранни медии (Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Литва, Сърбия). Професор в Държавната данъчна академия (Киев) и академик на Академията по геополитика и геостратегия (Киев).