По време на управлението на Владимир Путин Русия се превърна в клептокрация. В резултат на това външната ѝ политика стана по-агресивна. Основната част от външната политика Путин предаде на представителите на руския бизнес, позволявайки на Кремъл да извлече изгода от тяхната бизнес изобретателност, да пести пари и да остане скрит зад липсата на формални доказателства за участие в различни престъпления като поръчител.

В последно време нещата се развиха така, че Путин разпореди на отделни бизнесмени да поемат инициативата в отделни държави.

През 2014 г. пламенният привърженик на православието

Константин Малофеев предприе частни сепаратистки действия в Източна Украйна,

за което САЩ му наложиха санкции. Готвачът на Путин Евгений Пригожин ръководеше частна военна компания в Сирия, Либия и други държави в Африка. През 2019 г. той попадна в санкционния списък на САЩ като ръководител на Агенцията за интернет проучвания в Санкт Петербург, което беше обвинено за намеса в американските избори през 2016 г.

Олег Дерипаска, който през 2018 г. попадна в списъка със санкции на САЩ като близък до Кремъл олигарх, най-вероятно е координирал руската политика в Черна гора и Армения. Ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин е проводник на руската политика във Венецуела. Грузия е управлявана от много богатия руско-грузински олигарх Бидзина Иванишвили. А човекът на Кремъл в Гърция е роденият в СССР Иван Савидис.

Тези бизнесмени, оцелели в трудния руски бизнес климат, обичат риска. Тъй като са близки до Кремъл и до руските специални служби, на тях им е предоставен монополът в определени държави, както през XVII-XVIII в. английската корона глезеше своите частни предприемачи. Ограбвайки чужди държави, те напълно случайно изградиха Британската империя.

В доклада на специалния прокурор Мюлер се подчертава, че

Путин лично е подтиквал изявени руски бизнесмени да се намесват в политиката на САЩ

Милиардерът Пьотр Авен – председател на най-голямата в Русия частна търговска банка „Алфа банк“, „разказа в кабинета на (специалния прокурор), че се е срещал с Путин на всеки 3 месеца... и разбрал, че всички предложения или критични бележки от страна на Путин по време на тези срещи са били скрити указания за действия“. И ако той, Авен, не ги изпълни, може да има последици за него. Путин е поискал да установи контакт с новата администрация на Тръмп. Спрямо Авен не са повдигнати обвинения в каквито и да било престъпления.

Дерипаска поддържа тесни връзки с Кремъл, а през 2005 г. за него започва да работи бившият председател на предизборния щаб на Доналд Тръмп Пол Манфорт. По време на разбит във ФБР заместникът на Манфорт Рик Гейтс заяви: „Дерипаска използва Манфорт за назначаване на доброжелателно настроени политици на различни длъжности в тези държави, в които Дерипаска имаше бизнес интереси. Компанията на Манфорт изкарва от предоставените на Дерипаска услуги десетки милиони долари, а освен това получава от него десетки милиони долари заем.“

Кирил Дмитриев – генералният директор на независимия инвестиционен фонд „Руски фонд за преки инвестиции“ получи блестящо образование в САЩ и прекрасен професионален опит (бакалавърска степен в университета Станфорд, магистър по бизнес администрация в бизнес училището в Харвард, работи за консултантската компания „McKinsey&Company“ и в инвестиционната банка „Goldman Sachs“. Съдейки по всичко това, той е човек на Путин, отговарящ за американския бизнес елит. Установява контакти с новата администрация на Тръмп, благодарение на срещите с представителите на Тръмп Джордж Нейдър и Ерик Принс.

Путин е ограничил свободата не само на обикновените руснаци, но и на олигарсите. Колкото по-богати стават, толкова по-послушни трябва да бъдат спрямо Кремъл, защото имат какво да губят. Руски бизнесмени, които по-рано са изглеждали независими, сега са принудени да служат на Кремъл в чужбина. В противен случай ще изгубят собствеността си в Русия.

Западът трябва да се противопостави на тази заплаха от страна на Кремъл

Първото средство за защита са персоналните санкции, предвиждащи забрана на престъпниците да влизат на територията на САЩ и замразяване на активите им. Но те биха били ефективни, само в случай, че се изпълняват наистина. Западът трябва да се откаже от практиката си да издава „златни паспорти“, да продава право на престой и гражданство на богати хора, без да задава допълнителни въпроси. Кипър даде пример, слагайки край на тази порочна практика.

Следва да се отбележи, че огромни суми от руски „тъмни пари“ се пазят на Запад, тъй като съхраняването им в Русия не е безопасно. Съхраняваните в чужбина пари на руски частни лица се оценяват на около 1 трилион долара. Обикновено пристигат зад граница чрез различни офшорни фирми и в крайна сметка попадат в анонимни компании на два основни национални пазара – в САЩ и във Великобритания. Тези два основни западни финансови пазара са големи и допускат анонимна собственост на активи.

Западът може да се защити най-успешно от подривната дейност на Русия, като настоява за пълна прозрачност, идентифицира всички „тъмни пари“ и даде гласност на това. В съответствие с Петата директива на ЕС за борбата с прането на пари, публикувана през юни 2018 г., всички държави-членки на ЕС имат задължението да създадат национални регистри на бенефициентите, в които са посочени основните крайни действителни собственици на активите.

В САЩ към законопроекта за отбрана, който ще бъде гласуван през декември, като поправка може да бъде приет закон за корпоративната прозрачност. В такъв случай Мрежата за борба с финансовите престъпления (FinCEN) на Министерството на финансите на САЩ ще получи правото да изпраща запитвания и да получава информация за основните крайни собственици на активи на всички компании.

Според твърденията на Филип Зеликов в статията му, публикувана в изданието „Foreign Affairs“, корупцията се превърна в средство на националната стратегия, а „корупцията, използвана като средство, стана важна форма на политическата война“. /БГНЕС

-----------------

Андерс Аслунд, шведски икономист и старши научен сътрудник в Атлантическия съвет. В периода от 1991 до 1994 г. е съветник на руските правителства по въпросите на икономическите реформи. Той е автор на няколко книги, една от тях „След стената“ е в съавторство със Симеон Дянков. Анализът на Аслунд е публикуван в „The Hill“.



Стокхолм / Швеция