Аршалуйс Мгдесян, Дойче веле

Владимир Путин заговори за "интелигентен развод" с Армения: той постави страната пред избор между Евразийския икономически съюз и ЕС. Какво означава това за Ереван? Каква би била цената на "откъсването" от Русия?

Предложението на Владимир Путин за "интелигентен развод" с Армения прозвуча като ултиматум, поставяйки ръководството на страната пред труден избор: дали да запази членството си в Евразийския икономически съюз, или окончателно да се насочи към ЕС.

Мнозина в Армения възприеха думите на Путин като засилване на натиска спрямо Ереван и като явен признак за това, че времената на кулоарната дипломация и на негласните компромиси са отминали.

Край на нюансите и сянката на Украйна

Макар Армения да продължава да участва във всички интеграционни обединения под егидата на Москва, тя вече отдавна се дистанцира от Русия. Ереван е поел курс на сближаване с Брюксел и заяви открито, че възнамерява да се присъедини към ЕС, вписвайки това и в законодателството. В Ереван наричат този процес "диверсификация", докато за Москва това е геополитически обрат.

Катализатор на рязкото ужесточаване на кремълската реторика станаха две безпрецедентни за региона дипломатически събития: проведената в Ереван в началото на май среща на Европейската политическа общност (ЕПС) и срещата на върха ЕС - Армения. Москва бе особено раздразнена от това, че на форума на ЕПС присъства и украинският президент Володимир Зеленски.

Реакцията на руския президент Владимир Путин не закъсня - той предложи на Ереван да проведе референдум за встъпването в ЕС. И в случай на избор на европейския вектор - "интелигентен и взаимноизгоден развод", което бе съпроводено от следния недвусмислен намек: "Виждаме какво става сега в Украйна. Но как започна всичко? С опита на Украйна да влезе в ЕС".

Да припомним, че месец по-рано на среща с арменския премиер Никол Пашинян руският президент заяви, че паралелното членство на Армения в Евразийския икономически съюз (ЕАС) и в ЕС е несъвместимо. Премиерът отвърна, че бъдещото участие и в двата блока ще е невъзможно, но за момента съвместимост има. А когато настъпи времето за окончателния избор, решението ще бъде взето от арменския народ.

"Междудържавните отношения не са брак"

В Ереван реагираха сдържано на предложението на Москва за "интелигентен развод", опитвайки се да намалят напрежението. Премиерът Пашинян каза, че за властите въпросът за избора между ЕИС и ЕС не е на дневен ред. Той отхвърли метафората с "развода", като подчерта, че в междудържавните отношения Армения се ръководи от междудържавната логика и остава пълноценна членка на ЕИС.

Същевременно Пашинян призна наличието на "дискомфорти" в отношенията с Русия, наричайки ги част от "неизбежната трансформация". В предизборната програма на управляващата партия "Граждански договор" преди парламентарните избори на седми юни е записано, че Ереван и в бъдеще възнамерява да развива "взаимноизгодно и конструктивно сътрудничество" с Москва.

Лидерът на опозиционния блок "Армения" Роберт Кочарян, който има репутацията на човек с отдавнашни приятелски връзки с Владимир Путин, нарече политиката на арменските власти опасна и отбеляза, че заиграването с ЕС може да доведе дотам, че Русия "да загуби търпение". Той напомни, че социално-икономическото благополучие на огромен брой от гражданите зависи критично от връзките с Русия.

Ще успее ли Армения да скъса с Русия?

Въпреки прозападната реторика на екипа на Пашинян, числата сочат, че от 2018 година насам икономическата зависимост на Армения от Русия не само не е намаляла, а се е увеличила неколкократно. Стокообменът и особено износът към Русия е нараснал в пъти, докато доставките за пазарите на ЕС са намалели с пет процента. Оценката на експертите е, че загубата на руския пазар ще е "тежък шок" за страната.

Освен това в момента Армения практически зависи тотално от руския газ. Единствената му алтернатива е иранският тръбопровод, който също е собственост на руския "Газпром". Но доставяните по него количества покриват само 15-17 процента от потреблението.

Преувеличени ли са твърденията за разрушителните последствия?

Арменският икономист Айк Геворгян привежда математически аргументи, за да опровергае твърденията за разрушителните последствия от раздялата между Армения и Русия. "Делът на Русия във външната търговия на Армения е 35 процента, а останалите 65 процента се падат на други страни, включително ЕС. Следователно негативният ефект от излизането от ЕИС може да засегне само тази една трета." Експертът подчертава също така, че голяма част от тези 35 процента е реекспорт, който не влияе на БВП.

Що се отнася до пласмента на селскостопанската продукция, Геворгян отбелязва, че секторът се модернизира и износът може да се преориентира към Европа и други страни, каквато тенденция вече съществува. Експертът казва пред ДВ, че покрай членството в ЕИС на Армения ѝ се налага да купува от Русия някои стоки твърде скъпо - като захарта, докато извън икономическия блок това би било възможно на много по-ниски цени.

В коментар за газовата зависимост Геворгян изразява съмнения, че Москва рязко би повишила цените, тъй като вътрешното разпределение се извършва от самата руска компания "Газпром Армения". "Присъствието на "Газпром" в Армения е доста важен детайл за самата Русия и едва ли решението за удвояване или утрояване на цената ще бъде взето лесно. Ако цената скочи с няколко процента, Армения вече ще трябва да преразгледа самите си отношения с "Газпром", казва той. 

Затова и експертът смята, че катастрофалните сценарии са силно преувеличени, а и Ереван разполага с потенциални алтернативни решения - съседните страни Иран и Азербайджан, които също произвеждат газ.