Путин сам си рита столчето под "бесилката"

Николай Слатински

Както писах веднага след позорния телефонен разговор с Бункерния на Рижия Черен лебед, Путин типично като мутра от Бандитския Петербург не се стърпя и не просто получи всичко, каквото пожела от Тръмп, но и психологически го изнасили и психически го нарита жестоко, унижи го, смаза го, спука го от безнравствен ментален "бой". 

А Путин можеше да продължи да прави Тръмп на луд, да го води за носа, да го вкарва в абсурдни ситуации и да го представя като политик, който лавира, който търси компромиси, който маневрира между двете непримирими крайности на страните във Войната и се мъчи да постигне максималното от минималните неща или минималното от максималните неща.

Но Путин се е формирал като 

нагъл хулиган в задните дворове на Ленинград, 

той изповядва виждането, че слабите ги бият до (полу)смърт и ги накисват в кенефа (практически го цитирам, извинете ме за неприсъщия ми език).

Самозабравил се след този разговор, Путин сметна, че ръцете са му развързани да мине към нова фаза на Войната (както цитирах в предния статус мой почти брат от близо 50 години в Харкив) - на изтребване на украинците, за

да ги сломи докрай

И отново ще кажа както преди дни - ако не беше нечовешкото страдание на украинския народ, ако над моите приятели в Украйна не падаха бомби, ако не беше толкова страшно за тях след поредната кошмарна нощ, щях да напиша, че има все пак нещо добро за прекрасните и храбри, измъчени и изтерзани украинци в това ужасно свирепстване през последните дни на Путин. То не остава на американците никакво пространство за маневриране, за увъртане, за бездействие и за поставяне на каквато и да било сходна плоскост на Украйна и Русия.

Путин сам си рита столчето под "бесилката"

Той така е загубил всякаква връзка с реалността, че не си и представя какво го чака. Какво му предстои...

За първи път в живота си желая един човек (а човек ли е той?!) да попадне час по-скоро в Ада. И като страдам за украинските ми братя и сестри, за техните синове и дъщери, родители и абсолютно невинни и безкрайно стресирани деца, започвам да вярвам, че Съдбата ще вземе решението за това в свои ръце. 

А докато Съдбата направи каквото трябва, крайно време е вече европейските лидери да се вземат в ръце и да вземат в ръце Настоящето на Европа. За да има тя Бъдеще.