Александър Йорданов*

С всяка измината година спада потреблението на мляко и млечни продукти в Русия. Това чета в руското издание Газета.ру. Ако през 2012 г. потреблението на млечни продукти отнесено към млякото, необходимо за тяхното производство е било 249 кг на човек, то днес то е вече 233 кг. А това е едва 71,7% от потребителската норма, която според препоръки на Министерството на здравеопазването е 325 кг на човек годишно и включва мляко, кефир, йогурт, масло и кашкавал.

По потребление на мляко и млечни продукти Русия изостава дори и от държави като Азербайджан, Армения и Беларус. В Германия този показател е над 350 кг., а в САЩ – 269 кг. Причината за спада на потреблението на мляко и млечни продукти в Русия е

намаляването на доходите на населението и увеличението на цените

на крайните продукти.” Режимът на Владимир Путин доведе Русия до висока инфлация и спадане на доходите на населението и това вече не може да бъде скривано като информация.

Русия, пише изданието, живее в изкуствена ситуация на намаляване на търсенето и ограничение на импортните доставки. Сегашното потребление на някои млечни продукти като кашкавалите, например, се е върнало на равнището на 2004 г. и изостава от „здравната норма” с 26%. Днес

80% от руснаците икономисват от хранителни стоки

или търсят магазини с „по-ниски цени”. Групата на „бедните” в Русия към момента по официални данни е 39%. Сред хората в пенсионна възраст тя достига 54%. А 10% са отговорили в анкета, че за тях изобщо е трудно да си купят хранителни продукти. 

Според данни на руската Сметна палата през първото тримесечие на 2017 г. числото на бедните в страната е нараснало с нови 2 милиона души. Под чертата на бедността живеят в момента 22 милиона руснаци. През миналата година техният брой е бил 19,8 милиона.
Какво ни говорят тези факти, които самата руска преса споделя и коментира. Говорят ни, че Русия е в криза. И това обяснява натиска, който оказва срещу държави, в които все още има лостове за влияние. Целта е да се източват финансови ресурси от други държави чрез мегаломански

корупционни проекти от типа АЕЦ „Белене” 

Или чрез финансови „хватки” , каквито прилага у нас „Лукойл”, който според редица публикации, от години не отчита и респективно не плаща на държавата ни, данък печалба. Всъщност, къде отиват парите? Там „где надо”. Но ако с такива проекти и такава руска фирмена политика, бихме помогнали на гладния руски народ нека да махнем с ръка и да кажем: защо не! Но истината е, че след като намалява дори потреблението на млечни продукти в Русия, то явно е, че парите от проекти като „Лукойл” или АЕЦ „Белене”, не стигат до гладния руски народ. А че не стигат и до гладния български народ е очевидно. Те пълнят политически гуши и тумбаци, като увеличават процента на бедността – и в Русия и в България.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора. Заглавието е на редакцията.