Михайло Гончар, Униан

Нарцисизмът и путинопоклонството на американския президент Доналд Тръмп са ненадминати. Да предложиш на военен престъпник среща на собствена територия и при това в онази нейна част, която е била руска – това е не само връх на геополитическото невежество, но и нечувано самоунижение за Съединените щати, които Тръмп уж иска да направи отново велики (MAGA) .

И работата е там, че мястото на срещата подава пас към руската пропаганда за 

нова порция пропагандна отрова,

 предназначена за обществената орда – под вдъхновяващия лозунг "Крим е наш, Аляска отново ще е наша!". Работата не е в това, че персоналната капитулация на Тръмп пред Путин ще бъде опакована като стратегическо отстъпление на Запада - "врагът е победен и бяга!", "Днес в Анкъридж, утре във Форт Рос, вдругиден - във Вашингтон!"...

В действителност с безмозъчните си действия Тръмп – от гледна точка на реалните американски интереси, а не на въобразени в някаква отделно взета тръмпова глава –подава  

пас към Коалицията на злото

 начело с Китай, в която Путин играе ролята на ординарец на Си.

След вероятната среща в Анкъридж, Путин и Си победоносно ще издемонстрират в Тяндзин, на срещата на  ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество) на 31 август и 1 септември, че "сега са в ход промени, каквито не е имало от сто години, и ние заедно движим тези промени". Тази фраза принадлежи на Си, беше произнесена в края на визитата му в Москва на 21 март 2023 г. 
Е, а военният парад в Пекин на 3 септември ще демонстрира 

кой всъщност управлява света

 и че Западът в лицето на САЩ е изтикан до антрето на световната политика. Та нали васалът на Китай вече води преговори не на някаква неутрална територия, а на територията на противника. Още повече, че в "тарифния дуел" победител излезе Си, а не Тръмп.

И ако някой във Вашингтон ще се утешава с мисълта, че възродените руско-американски контакти ще блокират достъпа на стратегическия враг на САЩ до Арктика през Беринговия проток, в действителност в Пекин и Москва виждат нещата по друг начин. Когато Русия получи от САШ Аляска, 

пътят към Арктика ще принадлежи на Китай

Както е добре известно от трактата на Сун Дзъ, "войната е път на хитростта и измамата". Поднебесната владее изисканото изкуство на хитростта и измамата и има стратегическа визия и търпение. За разлика от тези, които искат медиен ефект на минутата и Нобелова награда за самоудовлетворение.

"Сладкият бонбон " от  Путин за Трамп със съвместното разработване на ресурсите в Арктика е капан за американския президент, който живее с бълнуването за Big Deal с Русия, в очакване това "да донесе много милиарди долари". Не случайно едно от най-големите находища на редкоземни метали в Република Саха (в Руската федерац;ия – б.р.) - Томторското, наскоро беше предадено не на "Норникел", а на... "Роснефт" (!) и Игор Сечин, който вече има опит в партньорството с американските majors в Арктика (макар че нищо не излезе от това). Капанът трябва да изглежда привлекателно, в него трябва да има сирене. И Тръмп вече се кани да го глътне.

Дори не мисля да напомням тук, че с "предложенията за мир в Украйна", поради пренебрегването на териториите и границите, 

грубо и окончателно се разбиват Уставът на ООН, 

Хелзинкският заключителен акт от 1975 г. (почти никой не си спомни за 50-годишния му юбилей на 1 август) и други основополагащи документи, на които се основаваше мирът в Европа след Втората световна война. 

Предстои още.

Превод: Faktor.bg