31 Март, 2026

Андрей Янкулов поиска дисциплинарно освобождаване на Борислав Сарафов

Андрей Янкулов поиска дисциплинарно освобождаване на Борислав Сарафов

Снимка: Министерство на правосъдието

„През изминалите месеци в публичното пространство бяха разпространени поредица от писмени изявления, ангажиращи Прокуратурата на Република България, които създадоха високо институционално напрежение между българската прокуратура и съд..", пише правосъдният министър в своето предложение

Министърът на правосъдието Андрей Янкулов внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов за допуснати от него дисциплинарни нарушения като бъде наказан с освобождаване от длъжност (чл. 308, ал. 1, т. 6 от Закона за съдебната власт)

Предложението е внесено в Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), съобщиха от Министерството на правосъдието.

Оттам уточниха, че според министъра дисциплинарната отговорност на Борислав Сарафов за извършените действия и бездействия в качеството му на фактически и.ф. главен прокурор не може да бъде изключена с довод за незаконния характер на заемане на длъжността.

„През изминалите месеци в публичното пространство бяха разпространени поредица от писмени изявления, ангажиращи Прокуратурата на Република България, които създадоха високо институционално напрежение между българската прокуратура и съд, урониха престижа на съдебната власт и подкопаха общественото доверие в нея“, пише в предложението на министъра, като той излага пет групи обстоятелства. 

И се подчертава, че всички те се основават само на публична информация, предложението не съдържа никакви неоповестявани до момента факти, тайната на които следва да бъде опазена и затова, предвид много високия обществен интерес и значимостта на казуса, от министерството публикуват пълния текст на предложението.

Първата група обстоятелства в него се базира основно на оповестената от самата прокуратура нейна официална комуникация с Европейската прокуратура по случая с временно отстранения от длъжност европейски прокурор Теодора Георгиева. От публикацията на прокуратурата и медийна информация става ясно, че Борислав Сарафов е съобщил на среща с европейски прокурори, че българската прокуратура разполага с доказателства за получавани от Георгиева подкупи, а разследването, по време на което са събрани въпросните доказателства, е започнало едва след тази среща.

Впоследствие, макар и наблюдаващият това разследване прокурор (чието име не е известно) да е отправил писмено твърдение, изпратено на вниманието на европейския прокурор Лаура Кьовеши, че спрямо Георгиева са събрани достатъчно доказателства за корупция, от СГП не са предприети никакви действия за наказателно преследване, каквито е била задължена да предприеме при такава констатация. „Макар и да е бил наясно с този факт, Борислав Сарафов не е осъществил надзор за законност върху наблюдаващия разследването прокурор“, заявява министърът в предложението си до ВСС.

Две от останалите групи основания в предложението на министъра се отнасят до „грубо смесване от страна на Борислав Сарафов на публичната му функция с личен интерес и недопустимо използване на институционалния авторитет на прокуратурата за цели, несъвместими с правомощията на длъжността, която фактически заема“.

Става дума за публично известните случаи, в които Борислав Сарафов поиска отвод на съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова, който трябваше да се произнесе по жалба срещу отказ на аd hoc прокурора Даниела Талева да образува досъдебно производство по материали, добили известност като „ЕвротоЛийкс“, както и за искане до председателя на Върховния касационен съд Галина Захарова, заместничката ѝ Лада Паунова и Прокурорската колегия на ВСС от случайното разпределение при определяне на следващия ad hoc прокурор да бъдат изключени повече от петстотин съдии – всички членове на Съюза на съдиите.

„Исканията на Сарафов, макар да касаят лично него като засегнат или потенциално засегнат от проверка или разследване от специалния прокурор, са подадени в институционалното му качество, което претендира да притежава, с което по недопустим начин ангажират цялата институция прокуратура“, посочва министърът на правосъдието.

Четвъртата група обстоятелства, заради които се иска освобождаването на Сарафов, е свързана с публичното изявление на и. ф. главния прокурор – това за случая „Петрохан“. „… в него г-н Сарафов прави непремерено публично изказване в самото начало на разследването, когато следствените версии би трябвало да са в съвсем начален етап на изясняване.

От изявлението, което дава конкретни оценки на отделни факти, свързани с разследването, е налице реален риск от въздействие върху вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор и разследващите органи, което следва да се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, както и на закона“, се казва в искането за образуване на дисциплинарно производство.

Петото обстоятелство в него е свързано с позицията-отговор на прокуратурата по повод съобщението на ВКС за възприетото от Наказателната колегия виждане, че правомощията на Сарафов като и.ф. главен прокурор са прекратени по силата на закона и съответно внесено от него искане за възобновяване на наказателно дело не представлява валидно сезиране на съда.

„В позицията-отговор се съдържат неприемливи оценки като „ръководството на ВКС въвлича институцията в опит за постигане на нелегитимни цели“, с „настоящите си действия открито допринася за ерозирането на обществения авторитет спрямо основния постамент на държавата – нейната правосъдна система, в един глас с определени политически сили“.

Посочва се, че ВКС правил „опит за манипулиране на общественото мнение“ и „с действията си ръководството на ВКС […] преследва единствено и само политически цели и задълбочаване на създадената ситуация на нестабилност в съдебната власт, която от своя страна е продиктувана от определени политически кръгове и техни отделни представители в самата съдебна система“. Като фактически представляващ прокуратурата посредством изразената публична позиция Борислав Сарафов формулира изключително крайни твърдения, засягащи независимостта, доброто име и авторитета на ВКС и водещи до нарушаване на установената институционална етика“, изтъква Андрей Янкулов пред ВСС.

В предложението си до Прокурорската колегия Андрей Янкулов заявява, че описаните от него действия и бездействия „разкриват последователен модел на поведение от страна на Борислав Сарафов, характеризиращ се с отклонение от установените стандарти за професионална етика, институционална сдържаност и зачитане на независимостта на съдебната власт“.

„Системният характер на тези прояви сочи на трайно несъобразяване с принципите на обективност, безпристрастност и институционална коректност, които са основополагащи за дейността на прокуратурата. Поведението не само нарушава конкретни разпоредби на Конституцията и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, но и подкопава доверието в съдебната власт като цяло, създавайки обосновано съмнение за използване на институционалната власт по начин, несъвместим с нейната конституционна функция“, пише министърът на правосъдието.

В заключение той заявява, че действията и бездействията на Сарафов представляват сериозни дисциплинарни нарушения (по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от ЗСВ), за които следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание – дисциплинарно освобождаване от длъжност и настоява за спешно образуване на дисциплинарно производство.

Сподели:

Коментари (0)

Янкулов иска справка за връзките на Петьо Еврото с прокурор Русинова

Янкулов иска справка за връзките на Петьо Еврото с прокурор Русинова

Министърът на правосъдието настоява да получи справка за съвместните пътувания на градския прокурор и бившия следовател

Адвокат разкри заплахи и укриване на информация по казуса с прокурорския син от Перник

Адвокат разкри заплахи и укриване на информация по казуса с прокурорския син от Перник

Според адв. Зорница Костова има индикации, че заподозреният може да се опитва да напусне страната, като вече е търсил и получил финансова помощ от свои близки

ВАС отказа на  МВР достъп до личната информация на гражданите от тол камерите

ВАС отказа на МВР достъп до личната информация на гражданите от тол камерите

Промените бяха гласувани от парламента, н оспоред съда е трябвало да се направи анализ за съответствие с правото на Европейския съюз