Ядреният шантаж на Кремъл влиза в нов етап: Москва свързва Запорожката АЕЦ с Русия

Русия изгражда нова електропреносна инфраструктура, която, според доклад на Greenpeace и разследване на The New York Times, има за цел не просто да захрани своите енергийни нужди, а да легитимира едно опасно отклонение от международните норми — използването на окупирана ядрена централа като ресурс в полза на държавата агресор.

Сателитни снимки, анализирани от Greenpeace, показват, че за едва три месеца Москва е изградена около 80 километра високоволтови електропроводи между окупираните Мариупол и Бердянск — инфраструктура, водеща към подстанция, свързана с мрежата около Запорожката АЕЦ. Целта изглежда очевидна: да се включи ЗАЕЦ — най-голямата атомна централа в Европа — към енергийната система на Руската федерация.

Това е първото физическо доказателство за реалното намерение на Кремъл да рестартира централата, след като я постави под военен контрол още през март 2022 г. Анализаторите предупреждават: ако електроенергията от ЗАЕЦ бъде отклонена към Русия, това ще представлява първият в историята прецедент на използване на ядрено съоръжение, превзето по време на война, от окупационната сила за собствени цели.

Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) многократно е изразявала дълбока загриженост за сигурността на централата, особено на фона на ежедневни сражения в района. Макар да няма преки щети по съоръжението, самото му разположение в активна бойна зона създава постоянна заплаха от ядрена катастрофа.

САЩ са обсъждали с Украйна възможността контролът над ЗАЕЦ да бъде част от евентуално мирно споразумение, но Киев е отказал категорично, настоявайки, че съоръжението трябва да бъде върнато под украински суверенитет.

Украйна квалифицира руските действия като форма на "ядрен тероризъм". Според Киев, превръщането на ЗАЕЦ в енергиен инструмент за политическо изнудване не само нарушава международното ядрено право, но и създава опасен прецедент, който може да се повтори в бъдещи военни конфликти.

Greenpeace допълва, че електропреносната мрежа се изгражда под засилена охрана, без никакви индикации, че работата по възстановяване на централата ще се извършва под надзора на международни институции.

Европейският съюз и МААЕ следят развитието с нарастваща тревога, като нееднократно са настоявали за демилитаризация на зоната около ЗАЕЦ. Засега обаче международната реакция остава сдържана — мълчание, което може да бъде тълкувано като мълчаливо съгласие пред нарушаването на ядрения консенсус.

Дали Русия ще се осмели да въведе в експлоатация новата инфраструктура и как ще реагират международните институции в случай на реално отклоняване на ядрена енергия към територията на окупатора — това тепърва предстои да се види. Едно обаче е сигурно: ядреният прецедент вече е в ход.