Яковенко: Кремъл е превърнал Тръмп в част от пропаганден спектакъл

Руският журналист и социолог Игор Яковенко, бивш генерален секретар на Съюза на журналистите на Русия и бивш депутат в Държавната дума, направи остър анализ на феномена, който определя като „руски емигрантски тръмпизъм“.

Яковенко, който е сред известните руски опозиционни журналисти, живее извън Русия и продължава да коментира политическите процеси в страната и войната срещу Украйна.

В центъра на анализа му е писателят Михаил Велер, когото Яковенко определя като „огледало на руския тръмпизъм“.

Според журналиста парадоксът е, че сред руската емиграция, която се обявява против Владимир Путин и в подкрепа на Украйна, има хора, които са станали „яростни, свирепи“ привърженици на Доналд Тръмп.

„Защо сред руската политическа емиграция, която уж е против Путин и за Украйна, има немалко тръмписти? При това трамписти, бих казал, яростни, свирепи“, казва Яковенко.

Той поставя въпроса защо част от руската опозиция вижда в Тръмп единствената сила, способна да спре Путин, въпреки редица действия на американския президент, които според него работят в обратната посока.

„Главният човек, който пречи на Путин“

„Кой е главният човек, който пречи на Путин да живее? Главният човек, който пречи на Путин да живее, е Тръмп – непредсказуем, който може да бъде много мек, а може да бъде и много твърд“, цитира Яковенко позицията на Велер.

Именно тук според него се появява основното противоречие.

Яковенко припомня как в Русия беше посрещната победата на Тръмп:

„Трябва все пак да обясним тази публична радост, с която и първото, и второто идване на Тръмп бяха посрещани в лагера на путинистите.“

Той посочва като пример пропагандистката Маргарита Симонян, която се появила с американски флаг, аплодисментите в Държавната дума и „Духа на Анкъридж“, превърнал се според него в своеобразен символ на руските надежди около Тръмп.

„Трябва някак да обясним шампанското в Държавната дума... Трябва някак да обясним този „Дух на Анкъридж“, на който путинистите продължават да се покланят и който постоянно се опитват да извикат“, казва той.

Според Велер обаче всичко това е било част от „режисиран спектакъл“, целящ да дискредитира Тръмп пред западната публика.

„Оказва се, че всички те – и депутатите, и сенаторите, и хилядите пропагандисти – са участници в конспиративен заговор, в един режисиран спектакъл, в който всички те са заговорници, артисти, за да развалят имиджа на Тръмп“, иронизира тази теза Яковенко.

Той я определя като конспиративно обяснение от крайна степен.

„Сорос, къде са ми парите?“

Другата теза, която Яковенко атакува, е твърдението, че руските опозиционери, критикуващи Тръмп, са финансирани от Джордж Сорос.

„Господин Сорос, къде са ми парите? Къде са моите 30 сребърника, за които продадох душата си и се изказвам против Тръмп?“, казва с ирония журналистът.

Според него в твърденията на Велер няма и следа от доказателства за подобно финансиране.

„Няма никакви свидетелства, никакви доказателства, че някакви пари на Сорос са постъпвали по сметките на Фелштински, по моята сметка или по сметките на Каспаров или Фейгин. Няма такива свидетелства просто защото такива пари никога не е имало“, заявява Яковенко.

Той добавя, че сред посочените от Велер личности има хора, които по-скоро принадлежат към десния политически спектър и са по-близки до републиканците, отколкото до американските демократи.

„Лъжата като дишане“

Яковенко вижда в начина на аргументация на Велер и в поведението на Тръмп общ психологически модел.

„Тази неописуема лекота на лъжата, когато човек лъже като диша – просто излъга и продължи нататък“, казва той.

След това прави още по-остро сравнение:

„Тя разкрива една от онези черти, които сближават Велер и Тръмп. Между другото – Велер и Путин. И тримата лъжат като дишат. Просто леко и непринудено. Лъжата като дишане.“

Към това той добавя и конспиративното мислене:

„Още една психологическа родствена черта между Велер и Тръмп е конспирологията.“

Защо руският емигрантски трампизъм привлича противници на Путин

Според Яковенко явлението има едновременно политически, психологически и социологически корени.

Сред политическите причини той посочва антилиберализма и антидемократизма.

„Фундаментът на всичко това е фашизмът“, заявява той и твърди, че в тръмпизма и в позициите на Веллер вижда множество характеристики, които определя като фашистки.

По думите му сред тях са „уважението към правото на силния“, презрението към международното право, антилиберализмът и отрицанието на либералната демокрация.

Яковенко поставя особен акцент върху отношението към всеобщото избирателно право.

„Велер, както и Тръмп, е противник на либералната демокрация, чиято основа безусловно е избирателното право“, казва той.

Според него именно това отношение обяснява част от привличането между различни авторитарни и крайно десни политически течения.

„Ненавист към Европа, либерализма, хуманизма и демокрацията“

Яковенко вижда още една обща черта между Тръмп, Путин и Веллер – отношението им към Европа и либералните ценности.

„Един от важните политически източници на руския емигрантски тръмпизъм е люта ненавист към Европа, към либерализма, към хуманизма, към демокрацията“, казва той.

По думите му тази ненавист „роди Тръмп, Веллер и Путин“.

В този контекст той посочва и подкрепата на Велер за германската „Алтернатива за Германия“ и за други крайно десни формации.

Украйна като „сляпо петно“

Най-сериозният аргумент на Яковенко срещу тезата, че Тръмп е основната пречка пред Путин, е свързан с Украйна.

„Откакто Тръмп дойде, Съединените щати фактически прекратиха да помагат на Украйна“, твърди той.

Яковенко обвинява американския президент, че оказва натиск върху Киев за отстъпки пред Путин „без никаква гаранция, че Путин ще спре войната“.

Той посочва и конкретни решения, които според него показват промяна в американската политика – ограниченията върху определени ракетни способности на Украйна и използването на Starlink за операции срещу руска територия.

„Тези факти – огромното количество от тези факти – Велер не ги вижда. На това място той има едно черно сляпо петно“, казва Яковенко.

„Два главни източника на злото“

В края на анализа си Яковенко разширява темата до глобалната геополитика.

„Днес в света има няколко източника на зло. Можем да ги изброяваме – Северна Корея, Китай, Иран. Но има два главни – Путин и Тръмп.“

Според него светът се намира в състояние на „разсеяна световна война“ с няколко фронта, на които демократичните сили се сблъскват с авторитарни режими.

„Силите на демокрацията и прогреса се сблъскват на различни фронтове със силите на диктатурата и архаиката“, казва той.

Яковенко подчертава, че Тръмп все пак е лидер на демократична държава и именно това прави ситуацията различна от тази при Путин. Според него американският президент не може открито да застане на страната на авторитарни режими, но „го прави по факта“ чрез отделни политически решения.

Основният извод на Яковенко е, че подкрепата за Тръмп сред част от руската емиграция не може да бъде обяснена единствено с отношението към Путин. Според него тя има по-дълбоки политически и психологически корени – антилиберализъм, недоверие към демокрацията, култ към силния лидер и склонност към конспиративни обяснения.

Именно затова той определя Михаил Веллер като „огледало на руския трампизъм“ – явление, което според него позволява на хора, деклариращи противопоставяне на Путин, да заемат позиции, които в крайна сметка могат да се окажат удобни за Кремъл.

Faktor.bg