Явор Божанков

Денят в памет на жертвите на комунистическия режим.
В книгата “Кремъл и Лубянка” на Судоплатов (офицер от НКВД) се описват специалните операции на руските служби, довели до инсталирането на съветска власт в Източна Европа.

След Втората световна война Великобритания поставя условия за провеждане на свободни избори в Източна Европа. Сталин се съгласява, знаейки, че ще ги спечели - чрез насилие, терор и подривна дейност.

Най-трудно комунистическият режим си проправя път в прибалтийските страни. Местните ненавиждат Русия. Тайните служби на Кремъл нямат шанс за директен пробив. Затова подкрепят партии, които се борят за… „неутралитет“. Достатъчно е било да внесат разделение в обществата. Преди да установят директен контрол.

Различна стратегия използват в Полша, Румъния и Чехия. Там не търсят хора, които обичат Русия, а такива, които мразят своите. НКВД провежда редица операции за физическото ликвидиране на опозицията и осигурява победа за марионетните си проруски правителства.

В книгата единствено България е отделена самостоятелно. Главата се казва „Специалният случай на България“. В нея Судоплатов описва готовността на руските служби да ликвидират лидерите на прозападните, демократични сили.

Това обаче прави Георги Димитров и “нашите” комунисти. Руските служби са удивени, че местните успяват да екзекутират опозицията с лекота. Сами избиват своите. Бързо. Хладнокръвно.
И днес в залата на българския парламент се чува „Ще отидеш в Белене, бе!“ от партия „Възраждане“.

И днес мнозина изпитват носталгия по режим, който ни докара първо смърт, а после мизерия и бедност. 

Бившият “български” президент не различава жертва от агресор, не осъжда режима на Путин и зверствата на Русия в Украйна. В нито едно изречение не посочи Русия като заплаха за сигурността на България. И това не е случайност.

В крайна сметка амбицията на режима в Кремъл е същата. Тогава и сега. Възстановяване на руското влияние в границите на бившия Съветски съюз. А това без Украйна е невъзможно. България влиза именно в тази граница. 

Да знаем какво е било, за да осъзнаем колко много постигнахме  и да проумеем какво можем да загубим. Защото точно това - точно днес - отново е на масата.