Бившият “български” президент не различава жертва от агресор, не осъжда режима на Путин и зверствата на Русия в Украйна
Явор Божанков
Денят в памет на жертвите на комунистическия режим.
В книгата “Кремъл и Лубянка” на Судоплатов (офицер от НКВД) се описват специалните операции на руските служби, довели до инсталирането на съветска власт в Източна Европа.
След Втората световна война Великобритания поставя условия за провеждане на свободни избори в Източна Европа. Сталин се съгласява, знаейки, че ще ги спечели - чрез насилие, терор и подривна дейност.
Най-трудно комунистическият режим си проправя път в прибалтийските страни. Местните ненавиждат Русия. Тайните служби на Кремъл нямат шанс за директен пробив. Затова подкрепят партии, които се борят за… „неутралитет“. Достатъчно е било да внесат разделение в обществата. Преди да установят директен контрол.
Различна стратегия използват в Полша, Румъния и Чехия. Там не търсят хора, които обичат Русия, а такива, които мразят своите. НКВД провежда редица операции за физическото ликвидиране на опозицията и осигурява победа за марионетните си проруски правителства.
В книгата единствено България е отделена самостоятелно. Главата се казва „Специалният случай на България“. В нея Судоплатов описва готовността на руските служби да ликвидират лидерите на прозападните, демократични сили.
Това обаче прави Георги Димитров и “нашите” комунисти. Руските служби са удивени, че местните успяват да екзекутират опозицията с лекота. Сами избиват своите. Бързо. Хладнокръвно.
И днес в залата на българския парламент се чува „Ще отидеш в Белене, бе!“ от партия „Възраждане“.
И днес мнозина изпитват носталгия по режим, който ни докара първо смърт, а после мизерия и бедност.
Бившият “български” президент не различава жертва от агресор, не осъжда режима на Путин и зверствата на Русия в Украйна. В нито едно изречение не посочи Русия като заплаха за сигурността на България. И това не е случайност.
В крайна сметка амбицията на режима в Кремъл е същата. Тогава и сега. Възстановяване на руското влияние в границите на бившия Съветски съюз. А това без Украйна е невъзможно. България влиза именно в тази граница.
Да знаем какво е било, за да осъзнаем колко много постигнахме и да проумеем какво можем да загубим. Защото точно това - точно днес - отново е на масата.
Още от България
Правителството на Радев страда от носталгия по Варшавския договор, превръща ни в прошляците на НАТО
Кабинетът трябва незабавно да публикува изпратените до Полша и Унгария писма, да каже какво точно е поискало, колко самолета или части възнамерява да придобие, каква е прогнозната обща цена и защо вместо ускорен преход към западна техника продължава да налива пари в съветската авиационна екосистема
Шишков: Решенията по безопасността на пътя трябва да се вземат от експерти, вместо с политически декларации
Най-важното, което трябва да се каже, е, че имаме наредба за мантинелите, съгласно която в определен срок те трябва да бъдат подменяни с мантинели от по-висок клас - разбира се, няма панацея, каза министърът на регионалното развитие и благоустройството
Стойчев: Ако ПБ не работи с плам за кандидатурата на Йотова, може наесен да има обрат
Аз бих изчакал какво ще каже самият премиер Румен Радев – дали Илияна Йотова е неговата кандидатура, защото все пак доверието към „Прогресивна България“ не е към институцията „Прогресивна България“, която до съвсем скоро я нямаше, а към него персонално и лично, каза политологът