Явор Божанков

Преди насилието е езикът на омразата.
Преди комунистическият режим да избие без съд и присъда около 30 000 българи, те биват дехуманизирани. Това не са наши братя и сестри, съседи и сънародници, а „врагове на народа“.  Как иначе ще отнемеш живот на невинен и ще продължиш да си човек?

Преди Хитлер да избие в газови камери близо 6 000 000 души, жертвите също са дехуманизирани - чрез реч на омразата. Германия е унизена след Първата световна война. Кой е виновен? Вътрешният враг. А той не е човек. Подчовек е. 
Така обикновени хора се превръщат в палачи и чудовища.
По това време евреите са под 0,75% от населението на Германия. А преживелите ужасите на Втората световна война, не са вярвали, че това може да се случи.

Путин не може да обясни убийствата на над 950 000 православни християни от двете страни. Чудовищно. Но той не убива събратя, съседи и християни, а „нацисти“. Така се чувства по-малко чудовище. Убива „фашисти“.
Уроците на миналото не са научени. Затова може да се повторят. Включително в България.

В първия си мандат, в 44-ото Народно събрание, нарекох ГЕРБ „шайка“, а Вежди Рашидов нарече мен „комсомолец“. Това беше скандал от такъв мащаб, че двете групи проведоха разговор, след който се поднесоха извинения. Защото тази реторика беше извън нормите на политическия дебат.

Няколко години по-късно, в 51-ото Народно събрание, това би бил учтив разговор. Днес сме отвъд всякакво приличие.
С влизането на партия „Възраждане“ в парламента езикът на омразата стана норма.

Политическият опонент бе системно дехуманизиран като „чужд агент“ или „еничар“.

Последваха предложения за закони срещу “чуждите агенти”. В Русия започнаха от там и доказаха, че цивилизационният регрес е възможен. И светкавичен.
ДПС, които би трябвало да са особено чувствителни към реч на омразата, предвид генезиса на партията си, днес смело си служат с него. Опонентите са „соросоиди“. А друга част от тях не се посвениха да извадят дори етническата карта във вътрешната си битка.

В този токсичен хор активно участва и демократичната ни общност. Публикуват се снимки на съдии с призив да бъдат линчувани. На протестите ни на висок глас опонентът е дехуманизиран като „свиня“. Това се случва в изказвания от трибуната на Народното събрание и в национален ефир. 

ГЕРБ виждат „либерален заговор“ навсякъде. Затова въведоха хомофобски закон в България по руски модел. Да мразиш хомосексуалните и различните е санитарният минимум за изграждане на силно мразещо общество.
Който смята, че граждански конфликт в България е невъзможен, е глупак. Пътят от тук до лагерите е по-кратък отколкото допускаме. И отколкото в миналото са допускали.
И всичко започва с езика на омразата. Той вече е норма. И е в употреба от всички страни.

Днес това е особено тревожно. В Близкия изток радикалният ислям не отмира, а укрепва. Антисемитската реторика се завърна в целия свят. В Европа отново има война. Докато пиша това, Япония избра премиер, който подкрепя изоставянето на пацифистката политика след Втората световна война. Нужно ли е да привеждаме още примери?

Предпоставките за завръщане на ужасите от миналото са очевидни и трябва да си дадем сметка какво означава това. 
Иначе въпрос на време е да отключим процес, който няма да можем да контролираме.
Всички.