Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) призовава президента и омбудсмана на България да вземат мерки спрямо правомощията си срещу частта от т. нар. удължителен закон, с която се индексират заплатите в бюджетния сектор

Причината за искането им е, че тези текстове противоречат на Закона за публичните финанси и Конституцията на страната. Това става известно от отворено писмо от АОБР, адресирано до президента на страната Румен Радев и омбудсмана Велислава Делчева, съобщи Българската телеграфна агенция. 

От АОБР, обединяваща официално признатите за представителни организации на работодателите у нас (АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ), настояват президентът мотивирано да върне частта от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026, в която се индексират заплатите в бюджетния сектор с инфлацията и/или президентът и омбудсманът да сезират Конституционния съд за неконституционносъобразност, включително нарушаване на правата на българските граждани.

Според организацията, в разрез с правилата, заложени в Закона за публичните финанси, вероятно заради предизборен популизъм и със ситуационно мнозинство, Народното събрание е добавило еднократна индексация на работещите в бюджетния сектор (чиито заплати вече бяха индексирани за тази година с най-висок темп в ЕС) с натрупаната годишна инфлация, която в зависимост от тълкуването и потенциално повторното удължаване може да натрупа между 0,5 и 1 млрд. лв. нов държавен дълг, за какъвто няма основание и служебното правителство няма да е оправомощено. 

„Подобни решения не трябва да се вземат от отиващ си парламент при липса на парламентарно мнозинство, а от ясно мнозинство, което е излъчило стабилно правителство. Отговорността за такива решения в предизборна ситуация остава неясна и размита, а всяко политическо лице иска да получи подкрепа от повече избиратели въз основа на допълнителни привилегии за тях в бюджета, без това да отчита финансова дисциплина и отговорност, а единствено политически популизъм“, пише в писмото.

Според работодателските организации, удължителният бюджет създава опасен правен прецедент на волунтаристично и неконституционносъобразно приемане на законодателство от Народното събрание, което буди сериозна тревога за правовия ред и върховенството на правото в държавата, както и за стабилността на публичните финанси и управлението на дефицита и държавния дълг в средносрочен и дългосрочен план.

През миналата седмица и Фискалният съвет посочи, че индексирането на доходи чрез удължителен бюджет компрометира принципите на бюджетното законодателство и създава опасен прецедент в бюджетната политика на страната.

При гласуването на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 година, Народното събрание одобри предложение, внесено от Асен Василев между първо и второ четене, предвиждащо индексация на възнагражденията на работещите в бюджетната сфера, които не са на минимална заплата, с размера на годишната инфлация към края на 2025 година.