В изборната кампания почти напълно липсваше разговор за бъдещето - и на краткосрочни решения, но особено на стратегически разговор с хоризонт, по-дълъг от няколко седмици.

Такава констатация направи евродепутатът Радан Канев в профила си във Фейсбук.

Пълният текст на публикацията:

Предполагам, че това мнение не е много популярно, но според мен резултатите от изборите - които никак не ме радват - са далеч по-добри от това, което можеше съвсем рационално да се очаква след безумното решение за предсрочни избори.

(И съвсем не говоря за скромния ръст на Демократична България - нашият съюз може много, много повече и тепърва трябва, най-сетне, много сериозно да обсъдим защо останахме далеч под потенциала си)

Истината е, че на тези избори се разминахме с 3-4 огромни риска. Засега.

1) Участието в изборите не слезе на драматични нива. Да, много е ниско, но е практически равно на ноември 2021г., когато имаше избори "2 в 1" и известен ентусиазъм от появата на нова партия.

Рискът от пълен срив на активността съвсем не е отминал.

2) ГЕРБ вдигнаха съвсем леко резултата си, а ДПС не можаха. Имаше реален риск, особено при по-ниска активност, заедно да имат мнозинство или да бъдат на няколко гласа от него.

Този риск продължава да съществува при близки нови избори.

3) ПП успя да задържи неочаквано голяма част от избирателите си и да предотврати настъпващ срив в подкрепата, въпреки, а не благодарение на, кампанията и посланията си. Подобен срив би имал смазващ психологически ефект особено върху по-младите градски избиратели.

4) Петата колона не успя да се възползва от бруталната кремълска пропагандна кампания в медиите и в посланията на част от служебните министри. Отдавам това повече на здравия разум на гражданите, отколкото на слабост в кампанията на "В..не" и "БВ".

Рискът пропагандата да завоюва нови територии през зимния сезон съвсем не е за подценяване.

Като цяло - и противно на популярните заклинания в социалните мрежи - българските граждани се показаха, за пореден път, по-разумни от мнозинството от политическите си представители.

Най-лошото е кампанията беше почти пълното отсъствие на разговор за бъдещето - и на краткосрочни решения, но особено на стратегически разговор с хоризонт, по-дълъг от няколко седмици. С други думи - общо-взето нямаше кампания. Защото тя е за този разговор, не за клетви за миналото.

Имаме лош парламент, по-лош и по-разпокъсан от предишния. Най-лошото е, че Демократична България и Продължаваме Промяната заедно ще имаме под 1/3 от народните представители. А за избора на Висш съдебен съвет и Инспекторат към ВСС на БСП съвсем практически доказано не може да се разчита. Малката разлика в състава на НС може да се окаже огромна разлика за бъдещето на Върховенството на правото.

Но описаните по-горе тежки рискове засега ни се разминаха. Дали ще се разминат пак при избори в края на зимата - не се наемам да предвидя. Страх ме е, че не е гарантирано.

Значи ли това, че съм ЗА коалиция с ГЕРБ? Категорично не - твърдо съм против и това не се е променило от декември 2015г. досега. Но е видимо, че българският парламентаризъм трябва да намери начин да функционира при разпокъсан парламент. Този е четвъртият поред, надали петият ще бъде много различен...

И така ще бъде, докато политическият разговор не стане спор за бъдещето. Това ще е голямата крачка напред, а не победата на една или друга партия, която не може да събере мнозинство за управление.