Бившият председател, настоящ зам-председател на ДСБ, Радан Кънев написа във "Фейсбук" своеобразен отговор на изявленията на Волен Сидеров, че без Русия не би имало Възраждане, през  XIXвек български народ нямало, да не говорим за нация,  и др.подобни щуротии. Ето внението на Кънев, без редакторска намеса: 

Малко история.

Модерното понятие за "нация", както и доктрината на национализма и националната държава, са изобщо явление на XIX век. Тогава възникват и съвременните европейски езици, като продукт на усилен и съзнателен труд за обединение, систематизиране и опростяване на множество сходни наречия.

В този смисъл, българската нация и общобългарският език възникват по същото време, по което и повечето европейски. Като цяло, народите с богата средновековна история, намиращи се под чужда власт, се развиват дори доста бързо - много характерен пример са гърците, но същото важи за сърби, унгарци, българи, поляци, литовци, арменци.

Към средата на XIX век вече съществува сериозна мрежа български училища, силно напреднала е борбата за българска църква, както и епохалното дело на Братя Миладинови, на които може би в най-голяма степен дължим запазването и възраждането на българския характер на македонските земи.

Българският (преднационален, народностно-исторически) характер на земите на бъдещата Екзархия е разбира се оспорван от сърбите и гърците. Но за чужденците, които се интересуват, той винаги е бил несъмнен. Да не забравяме, че - освен Паисий, който е повече за вътрешна употреба - имаме Парчевич, Петър-Боган Бакшев, Пеячевич, Петър Берон, които са европейски базирани интелектуалци. Част от тях - с немалко влияние върху Виенската външна политика...

Движението, предопределило териториалните предели и основните характеристики на българската нация, са Църковните борби, а не революционното движение. Именно те увличат огромната маса от народа, в т.ч. участието му в плебисцита за границите на Екзархията.

Много важно е да знаем, че в Църковните борби, Руският император не е съюзник, а главен противник, заедно с Патриаршията. По това време руската имперска политика е анти-националистическа, защото се сблъсква с твърдоглавието на новите национални лидери на Сърбия и Гърция. Размиването на балканските християни в някакъв пост-византийски православен миш-маш е цел на Граф Игнатиев и началниците му. В този смисъл, Сидеров днес повтаря тезите на Николай I и министрите му, нищо повече.

И последно - да, има нация, която в средата на XIXвек не съществува. Тя се състои от роби, крепостни на господарите си. Повече от половината й министри, пълководци, инженери, дипломати, университетски преподаватели са от чужд произход и често с различно изповедание. Владетелят й се кичи с титлата цар на двайсетина-трийсет народа, а аристокрацията й говори френски. Развитието на народните наречия в език тепърва започва. 
Но тази нация не е българската.