Със заупокойна молитва ще започне традиционният събор на Петрова нива за отбелязване на 115-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание. Съборът е традиционен и се провежда под патронажа на президента на Република България Румен Радев.

На 29 юни 1903 г. в местността Пéтрова нива се взема решение за обявяване на Илиндeнско-Преображенското въстание. В конгреса участват над 300 души делегати, войводи, четници. За Главно боево тяло на въстанието са избрани Михаил Герджиков, кап. Стамат Икономов, Лазар Маджаров, а за началник на всички въоръжени сили – Георги Кондолов.

Въстанието в Странджа избухва на 6 август - ден Преображение Господне. За няколко дни Странджа е освободена и се провъзгласява Странджанската Република.

Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени.

За пръв път през 1926 г. в местността Петрова нива се събират наследници на преображенци. Оттогава всяка година тракийци от цялата страна пристигат, за да почетат това свещено за въстанието място, където се е провел съдбовния конгрес, на който се взима решение за избухването на бунта. 

През 1958 г. по инициатива на Тракийските дружества в България на поляната, където е проведен конгресът, е построен паметник в памет на загиналите герои. Зад паметника е вградена костница, където са преместени костите на войводата Георги Кондолов, който умира в едно от първите сражения.

През 2003 година в чест на 100-годишнината на въстанието е построена църква, наречена Света Петка. На Петрова нива има музейна експозиция с експонати (снимки, оръжия, документи) от освободителните борби на българите от Тракия и Македония.