Николай Василев

Президентът за пореден път изложи България.  Непоправимо загуби нелепата, но да си признаем, реална подкрепа на част от демократичната общност, която заслепена от (не незаслужена) омраза срещу Бойко Борисов му осигури преизбирането през 2021 г. Не вярвам вчерашното му поведение да се е харесало и на много наши искрени путинисти, които биха били по-щастливи ако той изобщо не се бе срещнал с президента Заленски, бе обявил, че виновник за войната е Америка, и че "Русия се брани".

Вместо да вземе една от позициите на двата лагера, разделящи българското общество, Радев реши да се прави на "реалист". Зае позицията на някои американски наблюдатели, като ветерана от Студената война Джон Миършаймър.

Какво твърдят те?

Преди всичко реалистите не оправдават руската агресия, но са убедени, че тя е предвидим резултат от отказа на Украйна и Запада да се съобразят с някои основни руски искания, без значение дали те са оправдани, справедливи или не. Важното било, че Русия ги разглежда като жизнено важни - дотолкова, че да е готова да отиде на война за тях. 

Исканията според реалистите са две. 

1. Русия има териториални претенции към Украйна (справедливи или не е без значение). 

2. За Русия е тотално неприемливо страни като Украйна и Грузия да станат членове на НАТО (а и на ЕС). Нямало никакво значение дали една страна има право да казва на друга къде да членува. Важното било, че Русия е готова на всичко да предотврати подобно развитие. Според реалистите тези искания се споделяли от целия руски елит и от огромната част от руското общество и независимо колко жертви понесе страната, тя ще продължи войната до тяхното реализиране. Нещо повече, ще нанася непоправими щети на Украйна и на света. (Преди време писах, че взривяването на язовира  Нова Каховка е сигнал от страна на Путин, че няма да се спре пред нищо).  Ако бъдат притиснати, руснаците щели прибегнат и до  ядрено оръжие! Според реалистите, Русия, Украйна и страните, които ѝ помагат не са единствените замесени в "конфликта". Китай може да няма интерес от това Путин да триумфира, но щял да направи каквото е нужно, за да не допусне режимът в Москва да се срине и да бъде заменен с прозападен.  Не били малко страните от "Глобалния юг" (както днес наричат Третия свят), които също, в преследване на свои интереси да помогнат на Москва. Затова единственият изход от катастрофалната ситуация била... някои от руските искания да бъдат удовлетворени.

Големият американски историк Стивън Коткин твърди, че "победа" на Украйна не е задължително да означава изтласкване на Русия от всички нейни територии. Ако, подобно на случая с Корея се стигнело до примирие и демилитаризирана зона, които да позволят на (по-голямата част от)  Украйна се развива като либерална демокрация... това също щяло да е победа. 

Може да направим и паралел с историята на Финландия. През 1939 г. тя бе нападната от Сталин... защото границите ѝ били много близо до Ленинград. След две ужасни войни, Финландия предава на СССР значителни територии ( с 0 население), включително втория си по големина град и единствения си излаз на Северния ледовит океан. По време на Студената война  Финландия не се присъединява към ЕИО (предшественика на ЕС) и НАТО. Не си позволява да критикува действията на Москва. Но успява да изгради примерна либерална и социална демокрация и да осигури висок стандарт на живот на своите граждани, включително на бежанците от отстъпените територии.

Реалистите предлагат Украйна да се "финландизира". Защото било нереалистично Русия да спре войната, ако това означава Севастопол да стане натовска база. Но теорията на реалистите е "нереалистична", защото днешна Русия няма потенциала да бъде това, което иска - "полюс"  в "многополярен свят". Тя не притежава нито икономическия мускул, нито технологиите, нито меката сила за това. А Китай е прекалено зависим от достъпа си до западните пазари, за да си позволи да окаже решителна помощ на Путин. Войната в Украйна доказа, че Русия не е "непобедима". Подобно на страни като Испания, Франция, Германия, Япония и дори Великобритания, тя може сравнително скоро да осъзнае, че "има живот и след империята" и той може да е хубав! 

Когато премиерът Денков предложи формула на мира: Русия да се оттегли от международно признатите граници (не само на Украйна, но и на Грузия и Молдова) и да приеме отговорност за ужасите на войната... той формулира най-точно българския национален интерес.

Защото ако за много страни "финландизацията" на Украйна  може да изглежда като шанс за примамлив (макар и нереалистичен) мир, то за България това би било катастрофа. Ако и след войната Русия продължи да бъде съперник на "Колективния Запад", острото противопоставяне в България ще продължи и ще се засили. Или казано по друг начин, ако искаме национално помирение, Русия трябва да престане да бъде разделител... какъвто у нас тя е била вече век и половина! Правейки се (доста несръчно) на "реалист", Радев обрича България на разделение, което ще бъде преодоляно само след решителна победа на Украйна!