Радев с нови русофилски откровения: Смяната на Трети март с 24 май била покушение срещу историята, започвала война с миналото

"Премахването на 3 март като национален празник е покушение срещу историята". Това заяви пред журналисти президентът Румен Радев. Президентът е неузнаваем след посещението на Володимир Зеленски и продължава да сипе русофилски позиви. 

"Когато нямаш работещи решения за настоящето и за бъдещето, започваш война с миналото. Опитът да се изтрие 3 март от националния календар е покушение срещу историята, срещу идеалите на българските възрожденци и срещу паметта на хилядите загинали за нашата свобода наши и чужди воини. Аз съм категорично срещу такива експерименти", посочи той по повод предложението 24 май да стане национален празник, предаде Нова ТВ. 

По думите му денят е прекрасен празник, но евентуален референдум ще раздели обществото. "Той е съкровен за всички нас. Предлагат обаче абсурдна ситуация - да избираме за и против нашия език и писменост и нашата свобода и държавност. Няма решение на такава дилема", категоричен е Радев. 

"Проектът за промени в Конституцията е юридически неграмотен и политически порочен. След едно много дълго подготвяне на публиката за предстоящи чудодейни промени в правосъдната система, за правосъдна реформа – обществото ни очакваше работещи решения, които да водят към повече справедливост и отчетност, към по-малко политизация на съдебната система. Вместо това ни се сервира изненадващо национално разделение и атака срещу президентската институция и местната власт", коментира той предложените промени в Конституцията от страна на ПП-ДБ, които ограничават правомощията на държавния глава. 

Попитан дали в служебните кабинети и тяхното премахване вижда атаката срещу президентската власт, Радев отговори: „Колкото по-ниска е легитимността на едно управление, толкова повече то се стреми да закрепи своята власт с административни и силови мерки. Явно управляващите виждат някаква заплаха в служебните правителства. Но явно заплахата е от осъзнаването на контраста – особено между последния служебен кабинет и последните редовни правителства. Докато те създаваха кризи, служебното ги решаваше".