Радев възкреси АЕЦ „Белене“ с украински сюжет, но проектът остава невъзможен, става само за нов грабеж

Идеята за възраждането на АЕЦ „Белене“ отново се върна в политическия дневен ред, след като премиерът Румен Радев разкри в парламента, че по време на лична среща е предложил на украинския президент Володимир Зеленски България, с участието на Украйна и с подкрепата на Европейската комисия, да изгради АЕЦ „Белене“, а произведената електроенергия да бъде изнасяна за украинския пазар.

Изявлението бе посрещнато безкритично с аплодисменти от управляващото мнозинство, но почти веднага предизвика сериозни въпроси дали подобен проект изобщо е възможен при сегашните политически, технически и финансови условия.

Разкапаната левица отново защити „Белене“

След изявлението на Радев защитниците на АЕЦ  отново започнаха активна кампания в медиите.

Бившият заместник-министър на енергетиката Явор Куюмджиев определи „Белене“ като "най-подготвения ядрен проект в Европейския съюз" и заяви, че централата може да бъде изградена дори преди седми блок на АЕЦ „Козлодуй“.

В подкрепа на проекта се включи и лидерът на АБВ Румен Петков, който традиционно защитава изграждането на централата и всички руски интереси на наша територия.

Политическите партии обаче запазиха почти пълно мълчание. Един от малкото критични гласове бе на Мартин Димитров от "Да, България", който коментира:

"И Радев щял да строи Белене. Както досега, очаквам много разходи, но не и атомна централа."

Защо експертите смятат, че проектът практически не може да бъде реализиран

Според специалисти пречките пред евентуално възобновяване на проекта са многобройни.

На първо място, лицензът за площадката е с изтекъл срок. Процедурата по лицензиране трябва да започне практически отначало, а това не става нито лесно, нито бързо.

Реално означава нови геоложки и сеизмологични изследвания. Районът около Белене още при първоначалните оценки бе определен като зона със среден към висок сеизмичен риск, поради което ще бъде необходима изцяло нова оценка на безопасността.

Необходим е и нов технически проект на централата. Турбинното оборудване, проектирано преди десетилетия по съветски технологии, вече не се произвежда и според експерти трябва да бъде напълно преработено. Това означава промени във всички връзки между реакторната и турбинната част.

Допълнителен проблем е, че проектът използва руска технология. При действащите европейски санкции срещу Русия и факта, че производителят е руска държавна компания, реализирането на подобен проект изглежда още по-сложно.

Европейското финансиране също е неясно и несигурно

Според експерти Европейската комисия трудно би финансирала проект, който:

използва руска ядрена технология; 
 - няма действащ лиценз; 
-  няма актуален технически проект; 
 - свързан с държава извън Европейския съюз, каквато е Украйна. 
Освен това самата Украйна води война и в момента приоритетите ѝ са свързани с възстановяването на разрушената енергийна инфраструктура, а не с инвестиции в нова атомна централа на територията на друга държава.

Историята на един безкраен проект

Проектът АЕЦ „Белене" започва още през 80-те години, но след политическите промени и падането на комунизма е замразен.

През 2002 г. правителството на Симеон Сакскобургготски го възобновява, за да обслужи интереси на Кремъл. Следват години на обществени поръчки, промени на изпълнители, международни арбитражи и непрекъснато увеличаващи се разходи.

През различните управления на Сергей Станишев и Бойко Борисов в проекта бяха вложени милиарди левове без реално строителство на централата. Самият Борисов впоследствие нарече площадката "гьол", превърнала се в символ на неефективно изразходвани публични средства и генератор на корупция.

След арбитражно дело България плати над 600 млн. евро за произведените руски реактори, поръчани самоволно от министър на Станишев, които и до днес се съхраняват без да бъдат използвани.

Референдумът не даде категорична подкрепа

През 2013 г. България проведе национален референдум за развитието на ядрената енергетика чрез изграждане на нова ядрена централа.

Макар мнозинството от участвалите да подкрепиха развитието на ядрената енергетика, активността остана под законовия праг, поради което резултатът не произведе задължителен правен ефект. Впоследствие Народното събрание не възобнови проекта.

Популизъм или нов опит за рестарт с цел корупция?

Според критици на идеята предложението на Румен Радев има повече политическо, отколкото икономическо съдържание.

Те припомнят, че дори при наличие на политическа воля предстоят години на ново лицензиране, проектиране, съгласуване и търсене на финансиране. Това би означавало нови огромни разходи, без гаранция, че проектът някога ще бъде реализиран.

Други експерти смятат, че далеч по-прагматично решение би било България да насочи усилията си към участие в вече започнати европейски ядрени проекти или към развитието на новите мощности в АЕЦ „Козлодуй“, където инфраструктурата, лицензите и европейската подкрепа са значително по-напреднали.

България изпусна и шанса да продаде на Украйна двата си ненужни реактора или да постигне споразумение за инсталирането им в украинската АЕЦ „Хмелницки“, която да и експлоатираме съвместно.

На този фон идеята за нов рестарт на АЕЦ „Белене“ изглежда повече като пореден политически опит за грабеж чрез един проект, който повече от четири десетилетия поглъща обществени средства, отколкото като реалистичен инвестиционен план. Но възраждането му може да се превърне в алиби за връщането на наша територия на „Росатом“, тоест на руския шпионаж и подривна дейност.