Николай Ненчев

Знам, че Радев може и да не осъзнава това, а трябва, но наскоро в Плевен той заяви:
„Плевен е градът, където почиват костите на нашите освободители. Посветих 9 години на отстояването на историческата истина и това бе една от каузите ми като президент на България. Защото десетки хиляди войници от армията на руския император Александър II дават живота си, за да възкръсне България на картата. И е недостойно за нас като народ да търпим пропагандата да редактира нашето минало. Историята е по-дълбока и по-мъдра от пропагандата и българският народ не възприема Русия като враг, независимо от екранните проповеди на самозванците.”

Няма съмнение, че българският народ винаги ще се прекланя пред саможертвата на хилядите воини, оставили костите си в нашата земя. Но бившият президент пропуска важен факт – в т. нар. Руско-турска освободителна война

значителна част от личния състав идва от територии на днешна Украйна

А днес техните потомци са жертва на война, в която цивилни обекти се бомбардират почти всяка нощ, а жени, деца и възрастни хора губят живота си. 

Не сме ли длъжници и към този народ?

Нека припомним: украинци служат в редица части на руската армия, включително в пехотни полкове, формирани в Киевския, Харковския и Одеския военен окръг. Сред тях са Полтавският и Черниговският пехотен полк, Киевският гренадирски полк, Харковският полк, както и кавалерийски части – хусарски и драгунски – комплектувани от югозападните губернии. Участие вземат и казашки формирования, включително от райони с украинско население.

Но дали

целта на руския император

наистина е била възстановяването на България на картата на Европа?

Ако това е било така, защо след Одринското примирие – когато Османската империя е готова да приеме създаването на автономна България в границите, определени от Цариградската конференция (1876 г.) – Русия не бърза да сключи мир? Вместо това, в нарушение на примирието, продължава настъплението си към Проливите, поставяйки бъдещето на България на риск. Това води до европейска криза, която в крайна сметка завършва с Берлинския конгрес – форум, на който Русия не допуска българско представителство.

Решенията на конгреса водят до тежкото разпокъсване на България, но същевременно страната

избягва участта на „безсрочна руска окупация“

както определя Санстефанския договор покойният проф. Пламен Цветков.
Затова нека отдадем почит на всички войници и офицери, дали живота си във войната. Но нека също така не допускаме никога повече чужда власт – независимо дали под формата на император, генерален секретар или пожизнен президент – да доминира България, да говори от името на българския народ или да пренаписва неговата история. И нека не позволяваме на нейни наместници да узурпират властта в нашето Отечество.