Рафинерията на "Лукойл“ в Бургас е сред факторите, възпиращи ЕС от налагането на преки санкции върху руската петролна компания, пише "Политико“

Това стана ясно, след като администрацията на Доналд Тръмп изненада Европа с решението си да санкционира "Лукойл“ и държавната компания "Роснефт“, съобщава изданието. Целта е пресичане на доставките, които все още подхранват военната машина на Русия.

Докато "Роснефт“ до голяма степен бе изтласкана от европейския енергиен пазар, особено след като Германия постави под държавна опека активите ѝ, "Лукойл“ продължава да има силно присъствие из целия континент, предаде Българското национално радио.

Става дума включително за над 200 бензиностанции в Белгия, сериозен дял в рафинерията "Зееланд“ в Нидерландия, ключови мощности в Румъния и, не на последно място, пълния контрол върху най-голямата рафинерия в България –  "Лукойл Нефтохим Бургас“.

Именно това присъствие прави "Лукойл“ различен случай от "Роснефт“ в очите на Брюксел, изтъква "Политико“. Зависимостта на няколко страни членки - България, Румъния, Унгария и Словакия - от руския петрол през мрежата на "Лукойл“ продължава да е основен аргумент за липсата на европейски санкции срещу компанията, въпреки повтарящите се обвинения в заобикаляне на вече въведените ограничения.

Според Мартин Владимиров - анализатор от българския Център за изследване на демокрацията, без продажба на активите си  "Лукойл“ ще бъде принуден да прекрати дейността на бургаската рафинерия след 21 ноември, когато влизат в сила американските санкции.

Засега обаче това е само хипотеза, защото европейски санкции срещу компанията все още не съществуват именно заради подобни обекти като този в Бургас.

На този фон Европейската комисия обяви, че също обмисля забрана на финансови транзакции с "Лукойл“. Този ход може ефективно да прекрати дейността ѝ на континента дори без формално включване в санкционен списък.