18 Ноември, 2026

Ръкополагат противник на Русия за епископ, но без епархия

Ръкополагат противник на Русия за епископ, но без епархия

На днешната дата през далечната 1858 година, със застъпничеството на Стефан Богориди, за епископ е ръкоположен Иларион Макариополски, но с изричната уговорка, че няма да иска своя епархия.

Иларион Макариополски е висш духовник, митрополит, един от водачите на църковно-националната борба. Роден през 1812 г. в гр. Елена. Отначало учи в родния си град, а след това в гръцкото училище в с. Арбанаси (днес към Велико Търново). Приема монашество в Хилендарския манастир (1832), където полага грижи за заточения там Неофит Бозвели. Продължава образованието в школата на известния гръцки просветител Теофилос Каирис остров Андрос, а след това учи три години в прочутата Атинска гимназия. Близък приятел и сподвижник на Георги Сава Раковски. Взема активно участие в дейността на Македонското революционно дружество. От 1844 г. ръководи в Цариград, заедно с Неофит Бозвели, църковно-националната борба.

През 1845–1850 г., в резултат на натиск, оказан от руски дипломати върху правителството, е заточен в Света гора. Освободен е чрез застъпничеството на руския учен Андрей Муравьов. След завръщането си в Цариград разгръща още по-активна дейност в църковно-националното движение. Избран е за духовен глава на цариградските българи.

За известно време предприема обиколка из българските земи, участва и в борбата на Търновската епархия против тамошния гръцки владика. В началото на 1858 г. се връща в Цариград. През същата година е ръкоположен за епископ и става предстоятел на Българската църква в столицата на Османската империя. Това му дава право да представя своите сънародници в Цариград както пред Вселенската патриаршия, така и пред Високата порта.

На 3 април 1860 г. Иларион Макариополски извършва провокация спрямо цариградския патриарх, като отказва да спомене името му в тържествената великденска литургия. За тази си постъпка е отново заточен, този път в Мала Азия, където престоява до 1864 г. Преди заминаването си (1861 г.) отправя (заедно с Авксентий Велешки) завет до българския народ да се бори до окончателното извоюване на църковната си независимост.

След учредяването на Българската екзархия (1870 г.) е избран във Временния екзархийски съвет. Той е член и на първия Св. синод. През 1872 г. става търновски митрополит. През 1874 г. полага основите и на първото богословско училище (Петропавловската духовна семинария) край Лясковец. Умира на 4 юни 1875 г.
Сподели:
Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Памет за Райко Алексиев - зверски убит от комунистите заради карикатура за Сталин

Станал известен с прозвището Фра Дяволо, той остава неизменно предан на своите принципи и идеали, дълбоко свързан с България

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

195 години от рождението на Петко Рачов Славейков - будителят, чиито уроци са актуални и днес

Щом народните ни работи никак не харосват, ще видим ли и ний някога добър ден?

Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен

Сините очи, които слязоха от екрана: 50 години от смъртта на неукротимия Жан Габен

Извън снимачната площадка Габен остава същият земен човек, който обича мириса на коне и на пръстта край река Оаз в Мериел

Коментари (0)