Заплахата от ескалация и вероятността от прерастване на конфликта в Украйна в по-мащабна война

The Voice of America

През февруари 2022 година RAND Corp публикува отчет за диверсиите, извършени от Русия. В него се казва, че успехът на руските операции зависи от „географската близост, слабостта на защитата на границите, слабото контраразузнаване, отсъствието на могъщи съюзници, а също така от достъпа до оръжия, наличието на социално-политически разделения и елемента на изненадата“.
Изследването на RAND сочеше, че Русия няма интерес от открита война на западния фланг на НАТО. 
„НАТО е твърде силен и Москва не разполага с ресурси за конфликт с него. Русия също така разбира, че това би застрашило собствената и стабилност. Затова се съсредоточава в тайна подривна дейност: кибератаки, отравяния и други подобни. Това 

дестабилизира НАТО и ЕС,

 създавайки хаос, настройвайки страните-членки една против друга и посява страх сред гражданите. 
По този начин Русия се опитва да постигне външнополитическите си цели за минимална цена. 
Тя се опитва да защити своя режим и да изгради „сфера на влияние“, да постигне признание както „супердържава“, да получи икономическа изгода, както и да предотврати разширяване на НАТО и ЕС.
Русия действа в пределите на условни концентрични кръгове. Първият от тях обхваща непосредствените и съседи: Украйна, Беларус и страните от Централна Азия.
Москва смята тяхната територия за своя собственост. Втория кръг са Кавказ и Молдова, които географски са леко отдалечени. Третият кръг са страните от Прибалтика, а в четвъртия – бившите страни от Варшавския договор и Балканите.
Москва обича да използва страни като Беларус в качеството на бази за своята подривна дейност. Това е безопасно, а в случай на необходимост може да отрича своята причастност.
Затова трябва да очакваме нови изненади от такива страни.
Европа, преди всичко може да реагира с превантивни мерки: да засили сигурността на границите, да подобри сътрудничеството между спецслужбите и да повиши защитата на данни и инфраструктура. 
Второ, може да започне да се отбранява, но тя се справя не особено добре с това. Страните от ЕС имат различни интереси. Икономическите санкции са едно, а тихото завземане на руски кораби, които неочаквано влизат в европейски пристанища за ремонт – съвсем друго“, сочеше тогавашният анализ.
Отделът за изследвания на националната сигурност (NSRD) на RAND сега публикува нова изследване Understanding the Risk of Escalation in the War in Ukraine, в което са описани обстоятелствата и политическите процеси, които могат да доведат до ескалация на войната в Украйна – преднамерена или непреднамерена, а също така се посочват и потенциалните „спусъци“ и сдържащи фактори, които в частност, могат да повлияят на решението на Русия за ескалация.

Мисията на отдела е „задълбочаване на разбирането на най-острите проблеми със сигурността в света и предложение за начини за управление, смекчаване и предотвратяване на подобни рискове“.
Отделът информира „водещите политици от САЩ и съюзниците им, като им помага да се ориентират във все по-опасната и сложна среда на международната сигурност“.
В доклада се изброяват 

три сценария за преднамерена ескалация:

Първият – случайна гибел на служители на НАТО в Украйна: руски удар по територията на Украйна може да доведе до подобна ситуация. Това, по мнението на анализаторите от RAND, може да доведе до „директна престрелка между военни на Русия и НАТО“.

Вторият сценарий може да се реализира в случай на „агресивни маневри на Русия против американски самолети-разузнавачи, които да доведат до гибелта на американски военнослужещи“. Русия може да разглежда всеки ответен удар на САЩ като крайно ескалиращ, което ще подтикне Путин на своя страна да се замисли за ответни удари“.
И, накрая, третият сценарии може да се реализира, ако Русия „погрешно възприеме действия на НАТО като сигнал за интервенция в Украйна. 
„Съществено увеличение на силите с повишена бойна готовност с ударен потенция с голям обсег в близост до границите на Русия, съпроводено с явни дискусии за най-краткия път за членство на Украйна в НАТО или съпоставими гаранции за сигурност, може да убеди Русия да вземе решение за нанасяне на изпреварващ удар по обекти на НАТО, за да отслаби възможностите на НАТО или да предотврати бъдеща интервенция, като по този начин ще подчертае готовността на Русия да пренесе войната непосредствено в страни от НАТО“.

Кой е най-големият и главен риск от ескалация на конфликта между Русия и Украйна?
Според експертите от RAND и Русия, и Украйна имат възможност и мотивация за преднамерена ескалация.
„Именно преднамерени решения за ескалация представляват най-голям риск. Путин, съдейки по всичко, вярва, че войната за изтощаване в крайна сметка ще разруши потенциала на Украйна и ще намали подкрепата за Киев от страна на Запада. 
Но едновременно с това, самото отделяне на ресурси за нахлуването в Украйна отслаби контрола на Кремъл над самата Русия, потенциално намалявайки апетита му към продължителна война на изтощаване и поощрявайки вариантите за съкращаване на нейната продължителност.
Украйна също има мотивация и, в крайна сметка, ограничен потенциал за ескалация на конфликта чрез нанасянето на по-продължителни удари във вътрешността на Русия. До момента украинската ескалация в тази област се ограничаваше с прекомерни оперативни искания за прогонването на руските войски от нейната територия. Но, ако Украйна реши, че за победата във войната или предотвратяване на поражение са и необходими по-мащабни удари вътре в Русия, натискът на НАТО или предишни обещания няма да могат да я възпрат“, се твърди в доклада.

Какво  удържаше досега Русия от по нататъшна ескалация?

Съдейки по всичко, фундаментален фактор за това е острият страх пред военния потенциал на НАТО. Русия, както и преди, е чувствителна към международните отношения, в крайна сметка, към по-авторитетните партньори, такива като Китай. И вярата на Русия в това, че все още може да спечели войната на изтощаване, също е ключова в този процес. 
Докато Русия е в състояние да понася огромните разходи и щети от войната и нейните вътрешни проблеми не се увеличават, Путин ще може да се вкопчва в надеждата, че в крайна сметка той ще победи, без да поема върху себе си излишни рискове. Този разчет обаче може да се промени, ако Русия реши, че ескалацията е нужна за оцеляването на режима.
С този извод е съгласен Мат Крениг, вицепрезидент и старши директор в Центъра за стратегии и сигурност на „Атлантически съвет“:
„Ако в Кремъл почувстват, че биха изгубили войната  и то по унизителен начин, а възможно и по начин, който би застрашил властта на Путин, то в тези обстоятелства, от гледна точка на Путин, ограниченото използване на ядрено оръжие на бойното поле в Украйна, може да изглежда по-привлекателна опция, отколкото перспективата да бъде убит на улицата в Москва“
 Марк Козад, старши изследовател по проблемите на отбраната и професор в Pardee RAND Graduate School смята, че е необходимо да се мисли за сценариите за възникване на нови ситуации на бойното поле, на които Москва би могла да реагира „неадекватно“.
Друг от авторите на доклада Брайан Фредерик, заместник директор на програмата „Стратегия и доктрина“ на RAND смята, че „потенциални заплахи за стабилността на руския режим, които могат да предизвикат най-голям риск от ескалация са катастрофални загуби на бойното поле от страна на Русия“.
Всички са единодушни обаче, че основната заплаха за ескалация е използването на ядрено оръжие от Русия.

Как може да бъде избегната ескалация на конфликта, но при това да се помогне на Украйна да победи?

Администрацията на САЩ твърде много се опасяваше ескалацията да я постави твърде високо в качеството на приоритет.
Защо до този момент Путин не използва ядрено оръжие? 
Той заплашва с това вече година и половина, но не го направи досега. Причината би могла да бъде в това, че Путин също се бои от ядрена война, бои се от ескалация. Той не иска голяма война с НАТО. Затова най-подходящият подход е да се помогне на Украйна да победи без да бъде допусната ескалация.
Именно забавянето на динамиката на фронта в Украйна може да доведе до по-нататъшна ескалация на конфликта, в това число до потенциалното превръщане на конфликта в по-широка война. 
Мат Крениг предлага да си представим такава ситуация:
Да допуснем, че Украйна побеждава, а Русия търпи унизително поражение и Путин използва една, две или дузина ядрени бойни глави. Но дори това не е краят на света -  САЩ и Украйна все още ще могат да устоят и да победят дори в тази ситуация. Ако Кремъл използва ядрено оръжие ние също ли ще отговорим с ядрено оръжие? При това ми е трудно да си представя, че Путин утре ще използва ядрено оръжие, тъй като първото, което ще направи Байдън е да бомбардира Русия с ядрено оръжие. Златната среда ще бъде да се нанесе пряк ответен удар, да  се демонстрира съразмерност, да се нанесе ответен удар непосредствено срещу руските сили, които използват това оръжие. Аз мисля, че даже разговорите за това, ще послужат като сигнал, че използването на ядрено оръжие от Русия ще предизвика сериозни ответни последствия.
Според експертите, Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на президента Джо Байдън е съобщил на руското ръководство по закрити канали за връзка, че ако те използват ядрено оръжие, ще последва съответния отговор.
„Аз не мисля, че в Кремъл искат това да се превърне във война на Русия със САЩ, във война на Русия с НАТО. И затова мисля, че сдържащият сигнал е сработил“, казва Брайан Фредерик, който дори смята, че Москва търси вече пътища за отстъпление.
„Смятам, че Путин още известно време ще продължи напред, с надеждата, че западната подкрепа за Украйна ще рухне и с времето отново ще стане възможно да се разширяват военните цели на Русия. Но той вече търси пътища за оттегляне“.

Какво препоръчват експертите на САЩ и Запада в конкретната ситуация?

Експертите на RAND смятат, че е непродуктивно да се налагат изкуствени ограничения на Украйна заради страха на Запада от ескалация.
Дайте на Украйна всичко, което и е нужно за победата. Всичко, освен ядрено оръжие. Разбира се, това оръжие трябва да бъде използвано за поразяването на законни цели, да бъде насочено непосредствено против военни сили и бази, а не срещу Русия като цяло и да се види дали ще се запази „задънената“ ситуация на бойното поле.
„Изглежда всички гледат в следващата година. Президентските избори в САЩ са надвиснали над всичко и всички, имам предвид трудностите с получаването на подкрепа за Украйна от Конгреса“, със съжаление отбелязва Брайан Фредерик.

Марк Козад от своя страна прогнозира, че „прекратяване на подкрепата от Запада ще има по-сериозни последствия, отколкото просто поражението на Украйна във войната“.
„Ние сме длъжни да разглеждаме ситуацията в Югоизточна Азия, в Близкия Изток, да не забравяме опасенията си по отношение на Китай“.