Веселин Желев*

За да намаля псувните, ще кажа в самото начало, че то може да успее. Бойко твърде вероятно ке падне. Но като падне, какво ще стане после, е по-важният въпрос. Опасявам се, че не се вижда нищо велико на хоризонта.

Ситуацията е динамична и може да се промени, но поне засега ранните прогнози показват парламент с две по-големи (ГЕРБ и БСП) и три по-малки (Слави Трифонов, ДПС и Демократична България) партии. Ако сегашната тенденция всички да бъдат ожесточено срещу ГЕРБ се запази, има основание да очакваме коалиция БСП+ДПС (позната няколко пъти от миналото) + Слави Трифонов.

ДБ не е партия, а коалиция от разнородни групи – от дясноцентристки през либерални до зелени (номинално). Пак въз основа на минал опит (Реформаторският блок, където част от тези групи пребиваваха) можем да очакваме, че някои от тях могат да се поблазнят от постове и да се присъединят към цитираната тройка, с което т.нар. “градска десница” да преживее поредния си разпад и да причини на днешните си привърженици по площадите поредното и пак напълно заслужено разочарование.

Няма да навлизам в подробности за това кой ще поръчва музиката в този Отечествен фронт и какво той ще означава за икономическата, бюджетната, външната, енергийната политика и особено за (съ) отношението на Европа и Русия в тях. Това сме го живели и е ясно. Днешните “велики въстаници” не дават признаци да осъзнават нещо просто – че ще дойде ден да се съставя ново правителство и че коалицията ще бъде незаобиколима. Тези от тях, които още се наричат “десни”, вече са изгорили всички мостове към единствената европейски призната дясна партия у нас – ГЕРБ. Затова нерадостната перспектива, която ги очаква, е да избират между това да бъдат безпомощна маргинална опозиция или да влязат в ОФ-то, жертвайки номиналната си “дясна” репутация, в която вече едва ли някой сериозно вярва.

*Коментарът е публикуван в блога на автора