Рашид Шукри*

От почти всички съвременни български политици сме чували публични откровения, че ДПС е голямото зло на прехода - за свободата на словото, за демократичните процеси, за задкулисните договорки за разпределение на властта и т.н.
Като извод от тези откровения следва критиката им към тези, които с вота си легитимират котерията на Доган, като парламентарно представена Партия.

Вменява се вина на избирателя на ДПС, без да се прави анализ на причината за този избор. Не се говори за това, какви алтернативи на ДПС има за избирателите турци и мюсюлмани сред партиите, които имат потенциал да станат парламентарно представени.

Единици са тези, които са се опитвали да анализират профила на избирателя на ДПС, но заключенията им са толкова нелепи, че от Родопите, от Делиормана и от Лудогорието ясно личи, че анализът е сътворен в софийски офис с изглед към жълтите павета.
Ако бяха положили малко усилие да проверят на терен как всъщност стоят нещата, уверен съм, че заключенията им щяха да бъдат коренно различни. И разбира се щяха да намерят правилен подход към тези хора.

ДПС отдавна не е предпочитан избор за гласоподавателите турци и мюсюлмани в България. Техният вот се разпилява към множество партии, но по- голямата част е овладяна и контролирано се присвоява в изборния ден. Механизмите за това се усъвършенствани до малки детайли. За видимата част от закононарушенията властта си затваря очите. Същото правят и присъстващите представители на другите партии в изборните секции.

За пременените като социалисти бивши комунисти турците са по право „собственост“ на Доган, те са част от сценарий за овладяване на естествения им антикомунистически вот.

За градските демократи турците са Троянския кон на определения от тях за диктатор президент на Турция.

За Борисов турците са „материал“,  заради който не си струва да загуби централната власт, в която ДПС го крепи.

Трифонов не си е отговорил още на елементарния въпрос за профила на собствената си Партия. Едва ли скоро ще намери време и потенциал да направи правилен анализ на избирателите турци и мюсюлмани.

На фона на тази апокалиптична за избирателите турци и мюсюлмани картина, от няколко месеца на политическата сцена се появи нов политически проект. Декларира се, че за първи път се създава Партия, по рождение мултиетническа, с представители на различните етноси във всички нива на партийната йерархия. За запознатите с политическата биография на Цветанов, тези намерения не са приказки на вятъра, а добре премислена стратегия Републиканци за България да станат реален политически представител и  на турците и мюсюлманите в страната. Предимство на Цветанов е, че е от друго тесто политик, различен от масовия кабинетен сноб. Цветанов прави политика на терен, запознат е в детайли с проблемите на хората в смесените райони. Цветанов е наясно с начина по който ДПС присвоява вота на хората там. Знае, че избора им не е свободен.

За успех на всяко начинание, първо правило е да си направил обстоен маркетинг. За смесените райони Цветанов знае повече от всички политически лидери взети заедно. Доказателство за това е огромния успех на ГЕРБ в смесените райони с водещата роля на Цветанов.

ДПС вижда тази заплаха. Не случайно медиите на Пеевски започнаха денонощно да бълват фалшиви компромати и клюки по адрес на лидера на републиканците. Тези атаки ще станат още по брутални с наближаването на изборите.

Въпреки това новата Партия на Цветанов вече  създаде не малко структури в смесените райони на страната. Ударно се създават и нови, в които се включват опозиционно настроените на ДПС турци и мюсюлмани.

По всичко личи, че когато  Републиканци за България влязат в следващия парламент, въпреки че социологическите проучвания не дават подобна прогноза за партията, тя ще бъде реалната алтернатива на ДПС като политически представител на  турците и мюсюлманите в страната. Партньор и съюзник в техните усилия да бъде отхвърлен десетилетния монопол на ДПС в смесените региони на България.

* Коментарът е публикуван на страницата във Фейсбук на автора