Ставащото с тол системата не е криза, но е поредният скандал. Особено дразнещ е, защото са изхарчени много пари за едно хубаво нещо - системата е за удобство, някак си европейска, а изведнъж се оказва най-елементарно нещо - че няма на будките билети. Това каза социологът Анрдей Райчев за БНР, който коментира и готвените протести у нас.

„Протестиращи смятат да облекат жълти жилетки. Това не са „жълтите жилетки“, а някакви хора, които и без това ще протестират, смятат да си сложат жълти жилетки. Нищо странно няма да има, защото това не е свързано с някаква идеология, а с важен жест – „ние мразим елита“.

Според социолога „главното нещо, което ще определи тази година, е международното положение“ и подчерта, че няма гаранции, че през 2019-а „няма да има големи проблеми“.

Раната в Сирия „започва да се зашива, въпреки че ще заздравява много дълго“, но в Украйна положението е „висящо“, обяви той и добави: „Украйна и Русия са ни съседни страни през морето. Криза там може да доведе до принципно непонятна обстановка не само за България и Европа, а даже и за света. Надеждата тук е, че Западът ще осъзнае, че големият проблем, голямото нещо, което има да решава, е балансът с Китай, а не с Русия. Русия е една 140-милиона страна, много добре въоръжена и огромна по територия, но все пак християнска и не много амбициозна – има амбицията да бъде ценена и уважавана, но няма амбицията за световен лидер. Въпросът през 2019-а година е Западът ще започне ли да осмисля въпроса за Русия в контекста „Китай“ или ще продължи да я бута в устата на Китай“.

Голям международен проблем е и какво ще се случи с Брекзит, коментира Райчев.

„Това ще затресе Европа и в двата случая. Главният въпрос на света обаче е какво ще стане в САЩ. Всичко това, взето заедно, показва, че България влиза в една турбулентна отвътре година, обаче външните турбуленции могат да са от такъв характер, че светът може рязко да се промени“.

Във вътрешнополитически план Райчев очаква правителството да не падне преди изборите през май.

„И двете главни сили - червените,  и ГЕРБ залагат на тези избори и са сигурни в победата си. Повечето измервания посочват 1-2% в полза на ГЕРБ, тоест практическо реми“.

На този фон се забелязва „относителната неспособност на патриотите да си запазят електората“ заради многото кризи между тях. Очертава се и появата на нов играч на политическата сцена. Това натоварва европейските избори и с вътрешно значение, подчерта Райчев и обясни:

„Борисов очевидно повтаря историята с президентските избори. Издигна Цачева, която явно не вървеше като претендент и тогава той направи нещо, което в бридж-белота се нарича „реконтра“ и каза: „Не избирате Цачева, избирате мен“ – заложи върху Цачева всичкия си авторитет и загуби. Достойно и джентълменски веднага слезе и каза „Загубих - нови избори“ и взе че ги спечели. Тук той прави пак същото – „това е референдум за мене“ и техните да го повтарят. Съответно Нинова също го повтаря. От една страна Борисов мобилизира максимално - всички хора, които искат ГЕРБ да остане, ще ходят на тези избори. Обаче и всички, които искат да падне, също ще ходят на тези избори. От тези два фактора е много трудно да се прецени кой е по-силният. Оттук да гадаем какво ще става в България след май е невъзможно… По-вероятно изглежда май месец да се състои генералното сражение. Оттук въобще даже не можем и да гадаем какво ще става през септември“.

Тази година се навършват 30 години от демократичните промени. Според Райчев сред обществото има консенсус, че преходът е провал и  изглежда като „гигантска несправедливост“, въпреки че България може да се похвали с много постижения

„Преходът изглежда в очите на по-подозрителните, като конспирация, а в очите на по-нормално мислещите - като страшен удар по социалната справедливост. Това е базата на неприемането. Към това се добавя едно възвеличаване на социализма със задна дата – мечтателни спомени“.