Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Противно на ширещото се мнение, че България е нетен губещ от контрасанкциите на Русия, съвокупния им краен ефект е много по-многопланов и възможно дори с нетна позитивна стойност.

Българският износ за Русия никога не успя да възстанови от драматичния си срив в средата на 90-те и началото на нулевите години, въпреки че към 2013 бяха регистрирани рекордни равнища от близо 700 милиона щатски долара. Въпреки че е вярно, че след обявяването на контрасанкциите през август 2013 година, се регистрира спад в стойността на българския износ за Русия, за да се разбере причинно-следствената свързаност трябва да се отчетат повече фактори.

През годините на преход българо-руската търговия трудно може да бъде оценена като тенденции и движещи фактори, тъй като значителна част от нея вървеше през трети страни. Това важи както за вноса от Русия, чийто основен играч – Лукойл, реализираше най-големите обеми през базираната си в Швейцария търговска структура Литаско, така и за редица български компании, които реализираха част от износа си за Русия през трети страни – най-вече Сърбия, Беларус и Украйна, като канал за навлизане в руския пазар.

Българските износители контролират

по-къси сегменти във веригата на добавената стойност на стоките, 

като изостават значително от своите конкуренти в ЕС по търговските и финансови условия при износа – цената на търговските кредити, достъп до крайните потребители в Русия, дистрибуторски канали и т.н.

Въпреки, че общата тенденция в динамиката на износа от България отразява низходяща тенденция – има редица подробности.

Най-големият спад в българския износ се наблюдава в сектори, които не са обект на руските контрасанкции, които да припомним са фокусирани в храни и хранителни продукти – меса, риба, плодове и зеленчуци.

Главните „потърпевши“ са машините и фармацевтичните продукти, чийто износ регистрира спад от повече от 50 процента при сравнение на данните на Националния Статистически Институт на България за периода януари-септември на 2014 година със същия период на 2015 година, а това е първата година на действие на санкциите в сравнение с годината преди те да бъдат въведени.

Изненадващо и противно на разпространеното мнение, че българския износ е пострадал от санкциите, данни за износ на храни и хранителните продукти – там където санкциите действат – въпреки общия незначителен обем в трите групи, покриващи храни – под 20 милиона долара на годишна база – регистрира относителен ръст от над 300 процента след обявяването на санкциите.

Ако съпоставим данните на българските и руските митници, ще открием, че те се различават съществено, но фактът е, че българските износители са намерили начин да се справят с контрасанкциите.

Едно от възможните обяснения е, че по-голяма част от веригата на добавената стойност до краен клиент при износа на българските стоки в санкционирания сегмент се намира под контрола на руски компании, тоест 

Москва в действителност е санкционирала своите собствени компании. 

Разликата между цената на производител и крайна цена при потребител се измерва в пъти – 3 до 4 пъти, което дава представа за разпределение на ползите. В тези сегменти българските производители нямат достъп до крайните потребители на руския пазар, малцина от тях изобщо стигат до логика да инвестират в дистрибуция и маркетинг при промоцията на своите продукти.

По-голяма част от административните препятствия пред българския износ на границата или вътре в Русия имат за цел да обезкуражат неруските износители и участието им в реализация на по-големи сегменти от веригата на ползи до краен клиент. По този начин, наложените санкции се използват за изтласкане на чуждестранни конкуренти от вътрешния пазар от близки до властта в Русия бизнесмени. Същата близост им позволи по-късно ефективно да заобиколят санкциите и вместо да загубят, да натрупат допълнителни печалби.

През 2015 и 2016 година динамиката в търговията между България и Русия продължава да регистрира слаб спад, като „санкционираните групи“ стоки заемат по-малко от 4-5 % като обеми и стойност от общия износ за Русия, като значително отстъпват на „тежкоатлетите“ – машини и фармацевтика, в приблизително съотношение 1 към 15.

Много по-голям ефект върху българския износ за Русия от контрасанкциите оказва 

девалвацията на рублата 

след решението на руското правителство да ги въведе през август 2014 година. От 37 рубли за долар в момента на въвеждането на контрасанкции рублата стигна 80 рубли в средата на януари през 2016. Това предизвика верижна реакция и срив в покупателната способност на руските потребители по целия спектър при вноса на стоки, далеч извън групата санкционирани по списък.

В случая с българския износ – най-пострадалите са именно стоките без санкции – машините и фармацевтичните продукти.

Девалвацията на руската рубла се определя под въздействието на цената на суровия нефт – там където санкциите нямат никакво или минимално значение. Ако се опитаме да идентифицираме взаимовръзката между санкции и цени на петрола – ще открием, че налагането на руските констрасанкции, в много по-голяма степен е свързано с вътрешни причини – за ограничаване на проинфлационния преливен ефект от много по-скъпия внос срещу местното производство.

Девалвацията на руската рубла, ако беше съчетана с безпрепятствен внос на потребителски стоки, без санкции, би довела до скок в търговски дефитици и ръст на задлъжнялостта, което пък би предизвикало ускорено изпразване на резервните фондове на фона на сриващите са приходи от износа на енергосуровини. Това тегли след себе си ускорен и по-стръмен упадък на жизнения стандарт и 

увеличен риск от социални протести.

Ето защо, действителните мотиви, които стоят зад решението на руското правителство - да ограничи вноса на стоки чрез подобно преднамерено асиметрично решение като контрасанкциите, в много по-голяма степен отразява вътрешни съображения, отколкото външнополитически нужди за отговор на фокусирана политика на Запада след анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна.

Проблемите, пред които са изправени българските износители, основно се намират в плостостта на непредсказуемия бизнес климат, огромните скрити разходи по навлизането на руския пазар и невъзможния за идентификация и управление политически риск в страната. Хищническият и олигархичен модел на бизнес в Русия намалява печалбите от продажби на руския пазар, което прави невъзможно дългосрочното планирани и оптимизирането на структурата на разходите.

Българските износители имат отрицателен опит с възприемането и напълно произволния характер на политиката „пусни-спри“ вноса в Русия, доказателство за което са наказателните акции на ноторно известния шеф на Роспотребнадзор Генадий Онищенко, който по различно време в миналото забраняваше или заплашваше да забрани /което блокираше договори/ доставката на различни български стоки – от месо до вино и детски храни. По-голяма част от дейността на Роспотребнадзор е отглас на 

текущо недоволство от страна на Кремъл 

– като се започне от влизането на България в НАТО, след това в ЕС и по-късно пиковете на гняв на Русия по отделни казуси в двустранния и многостранен дневен ред. През 2006 и 2007 година Онищенко забрани - без или с малко предизвестие - вноса на свинско месо и други месни продукти от България и Румъния, за да даде израз на гнева на Кремъл от влизането на двете страни в ЕС.

Много по-често от това да бъдат обект на формални забрани, българските износители са подложени на необявени нетарифни ограничения и произволни действия на руските митнически власти – които водят до престой и забави на границата, загуба на стока и проваляне на сделки.

Нанесените щети вследствие на непредсказуема и често враждебна бизнес среда в Русия, могат да се измерят с милиарди долари, но по-важното е, че българските износители научиха по-трудния начин един важен урок – приказките за огромни печалби и безкраен руски пазар – са мит. Да се разчита на представи, а не на факти, е път по който редица износители инкасира огромни финансови загуби. Някои от тях поради това фалираха, след забава или неплащане, поради липса на правна защита в руски съд по търговски спрове. Да съдиш руски партньор в руски съд, за много от тях, е останало незабравимо усещане само по себе си.

Историята познава два известни случая на неочаквани от Москва последици от наказателни санкции със забрана на достъп до руския пазар – на грузинските и молдовски вина. Те са достатъчни за да се разбере благотворния краен ефект от подобни действия. За мнозина производители в Централна и Източна Европа, които се научиха да живеят без съветския и след това руския пазар след десетилетия на тотална зависимост, това бе безценна крива на познанието. С времето мнозина разбраха, че цената на стратегия „руския пазар най-напред“ се 

обръща срещу самите тях. 

Българските производители, в частност благодарение на санкциите, направиха стратегическия поврат като се насочиха към пазарите на ЕС, Северна Америка, Близкия изток и дори Далечния Изток – защото предлагат много по-благоприятни условия за търговия. Именно санкциите на Кремъл форсираха по-ранната диверсификация на дестинациите за износ, което добави гъвкавост и предсказуемост за българските производители.

Намаляващата покупателна способност на руските потребители, в съчетание с висок политически риск на руския пазар са фактори, които няма да престанат да действат скоро. Дори и без санкции българските бизнесмени научиха по метода „проба-грешка“ през последните 20 години, че растежния потенциал на руския пазар за български стоки и услуги е ограничен, а пробиви трудно могат да се очакват.

Истината е, че руските контасанкции в последна сметка изиграха позитивна роля, защото принудиха пристрастени към руския пазар български производители да погледнат към други страни и възможности. Опитът се оказа успешен и се отплати, тъй като общия износ, според данни на НСИ, макар и да регистрира слаб спад пред 2014 година, се върна на растежна траектория през 2016 година.

На тези равнища на износа за Русия, които стагнират от години в диапазона между 500-600 милиона долара, при толкова много неизпробвани ниши на пазара на ЕС и в света, България е на практика неуязвима към каквито и да е руски санкции, които могат да бъдат наложи при забрани за достъп до руския пазар.

В същото време, Русия много по-трудно може да намери друг пазар за своя износ на нефт и газ към България.