Петър Чолаков, Дойче веле

Знаците за разведряване и пробив в историческите препирни между България и Република Северна Македония, показват, че „френското предложение” за уреждане на конфликта е стъпка в правилната посока. Напредъкът по обраслите с прашни идеологеми исторически теми е сред условията за започване на преговорите за членството на РСМ в ЕС. "Френското предложение", в чието изработване фактически активно участваха и български институции като МВнР, е успех за нашата дипломация. Сигналите, че от задънената улица може да бъде намерен изход, доказват правотата на тези, които призоваваха към по-гъвкава позиция на София в спора, настояваха за отказ от ултимативния тон.

Сдържан ентусиазъм

Бе обявено, че съвместната историческа комисия е постигнала съгласие около спорни личности като цар Самуил, Свети Кирил и Методий, Свети Наум. Фактически, например, Самуил е „признат” от Скопие за владетел на българско царство; посочва се, че делото на Кирил и Методий „се запазва и развива в книжовните центрове Преслав и Охрид”, които „се намират на територията на тогавашната българска държава”. Предстои двете страни да направят промени в учебниците по история и, като знак на добра, воля да започнат да честват съвместно въпросните личности.

Ентусиазмът от това позитивно развитие трябва да бъде сдържан. Съгласие по повечето исторически формулировки бе постигнато още през 2019, но тогава конструктивният тон бе рязко изоставен заради (допълнителната), още по-остра политизация на темата - у нас, и в РСМ.

Френското предложение бе прието в парламента на РСМ в средата на юли с гласовете на 68 от общо 120 депутати. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ не участва в гласуването. Според нея френското предложение е предателство, а премиерът Димитър Ковачевски „ще лежи в затвора”, заради „българизацията”, която налагал документът. Депутати от формацията дори късаха и гориха текста на предложението. Подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ е необходима, за да може законодателният орган на РСМ да промени конституцията на страната, включвайки българите в нея – това е друго условие, за да започнат преговорите за членство на РСМ в ЕС.

За вредната роля на Кремъл

Възможно е все пак и това условие да не бъде препъникамък. Например, ако в РСМ бъдат положени още усилия, за да се покаже, че тези, които желаят отношенията със София да останат напрегнати, работят не в интерес на собствения си народ, а на пропагандата на Кремъл.

Русия е заинтересована от нестабилни, разединени Балкани. Москва се страхува от разширяването на ЕС. Това ясно се видя от войната, която тя панически започна срещу Украйна.

Пробив може да бъде постигнат и ако част от депутатите на опозицията в Скопие бъдат мотивирани да „развалят партийната дисциплина”. 

Разбира се, руската пропаганда не спира да действа активно и в България. Ако следващото Народно събрание вкара отново „радикални патриоти” в изпълнителната власт, София като нищо ще саботира полета на РСМ за Брюксел.

Последните дни на 47-ото НС показаха например, че ГЕРБ, „Възраждане” и ИТН могат да работят в синхрон. Но ГЕРБ подкрепиха „френското предложение” – ще възразите. Да, но „проевропейската”, „евроатлантическа” ГЕРБ има завиден опит в „симбиозата” с патриотични формации (ВМРО – по чието настояване, по време на кабинета „Борисов” 3, бе втвърден тонът със Скопие; а също „Атака”, НФСБ и др.). Единствената константа в поведението на лидера ѝ Борисов е стремежът към властта.

Съмнително е все пак дали „Възраждане” биха се оставили да бъдат оседлани, да влязат в нечий политически впряг. Засега те твърдят, че няма да търсят партньори.

Къде още могат да се объркат нещата?

Но отношенията между София и Скопие могат да станат заложник и на „банална парламентарна интрига”, забъркана от ad hoc мнозинство (за да натрупат популистите-патриоти дивиденти, за да се отклони общественото внимание от друг проблем и пр.), или пък да пострадат от амбициите на служебен премиер, на когото е подсказано, че трябва стремглаво да навлезе в националистическата ниша.

Ако тези опасения се оправдаят, ще бъде проигран исторически шанс. България и РСМ са по-силни заедно. И за двата народа е добре да бъдат партньори, вместо ревниви съперници. Дано го осъзнаят.