Разходите за лекарства в България са необичайно високи - 43 на сто от публичните средства. Това каза пред журналисти Ане Шпрангер, научен сътрудник и експерт в Европейската обсерватория за здравни системи и политикипо време на представяне на доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС през 2019 год. в частта за България, съобщава БТА. По думите ѝ, би трябвало тези разходи да се намалят. 
 
Оказва се, че у нас се дават само 52% държавно финансиране в здравеопазването, което е най-ниското за целия ЕС. Средствата пък отиват най-вече във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от средното за ЕС, отчита докладът. 
 
Болничният престой в страната ни е два пъти по-кратък в сравнение с другите европейски държави, като в България средният болничен престой е пет дни, посочи тя и добави, че процентът на хоспитализации е двойно по-голям в сравнение с ЕС. Според Шпрангер, би трябвало да се отделят повече средства за дългосрочна грижа за пациентите, но не в болнични условия. От публичните средства 34 на сто се разходват за болнично лечение, добави тя. 

Доплащането от страна на пациентите е на едно от най-високите нива в ЕС, като само 52 на сто от средствата са публични, каза още Шпрангер. Разходите за здравеопазване в България на глава от населението - 1300 евро, са най-ниските в страните от ЕС.

Продължителността на живот в страната ни е най-ниска сред европейските държави, като до преди две години показателите ни са били еднакви с румънските. Румъния вече е с по-добри показатели за продължителност на живота. Докладът сочи, че страната ни все пак е вдигнала продължителността на живота, но е последна и се развива много по-бавно от Румъния, Естония и Литва.

Смъртността от сърдечно-съдови заболявания и от исхемична болест на сърцето е висока, така е и в останалите държави, но там се отчита намаляване, каза още Шпрангер.

В България все по-малко хора се обхващат с ваксини, особено срещу морбили, въпреки националната задължителна програма.

Много голям дял от населението не е здравноосигурен - близо 10 на сто, каза още експертът и подчерта, че една четвърт от неосигурените не плащат, защото не вярват в системата. Друга група, основно от ромски произход, дори няма документи за самоличност, добави тя. Близо 10-14 на сто от населението ни няма добър достъп до медицинска грижа.
Има доста голяма гъстота на лекари, особено в сравнение с Германия, но те не са разпределени равномерни, показват още данните от доклада. Едва 15 на сто от медиците са общопрактикуващи лекари. Много малък е броят и на медицинските сестри, добави още Шпрангер.

Отчита се увеличаване на разходите за промоция на здравето, но ефектът не е очакваният, добави още тя. По думите й трябва да се обърне внимание на предотвратимата смъртност и на подобряване на амбулаторната грижа.
 
При рака пък най-много починали има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата. Две от причините за това са пушене и алкохол, като според изследователите у нас процентът на пушещите е най-висок от ЕС, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 г., които са пушачи, особено момичета.
Изследван е и режимът на хранене сред населението на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.

Експертът препоръчва реформа и по-строг лицензионен режим на лечебните заведения. Има предизвикателства пред устойчивостта на системата за здравеопазване в България, подчерта тя.

На срещата присъстваха Цветан Кюланов, и.д. ръководител на Представителството на ЕК в България и Филип Домански, анализатор на здравни системи в генерална дирекция "Здравеопазване и безопасност на храните" в ЕК.