Когнитивното увреждане е еквивалентно на 20-годишно нормално стареене
Учени от университета в Ливърпул, Кралския колеж в Лондон и университета в Кеймбридж разкриха тежките ефекти на COVID-19 върху мозъка. Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature Medicine.
Учените са установили, че пациентите, хоспитализирани с COVID-19, показват по-лоша когнитивна функция 12-18 месеца след изписването в сравнение с контролната група. Това влошаване е свързано с намален обем на мозъка, както и с повишени нива на протеини, свързани с увреждане на мозъка. Данните показват, че когнитивното увреждане е еквивалентно на 20-годишно нормално стареене.
За проучването са привлечени 351 пациенти. Всички те са прекарали COVID-19 в тежка форма и с хоспитализация. Техните когнитивни резултати са сравнени с тези на 3000 контролни групи. В допълнение към когнитивните тестове, е използвана магнитно резонанса томография (MРТ) за оценка на обема на мозъка и кръвни тестове за измерване на нивата на биомаркери, свързани с увреждане на нервните клетки.
Резултатите от проучването показват, че се наблюдават когнитивни дефицити при пациенти с COVID-19, дори ако не са имали значителни неврологични усложнения по време на хоспитализацията. Това показва, че COVID-19 е в състояние сам да причини когнитивно увреждане, без очевидни неврологични диагнози. MРТ анализът също показа намален обем на мозъка в области, свързани с когнитивната функция.
Изследователите също така отбелязват, че повишените нива на увреждащи мозъка протеини в кръвта са свързани с намаления обем на мозъка, което предполага биологични механизми, които са в основата на когнитивното увреждане след COVID-19. Учените планират да проучат дали тези механизми могат да се наблюдават и при други тежки инфекции, като грип.
Констатациите пораждат необходимост от допълнителни изследвания на дългосрочните ефекти на COVID-19 върху мозъка и когнитивните функции. Особено важно е да се проучи дали подобни аномалии могат да възникнат при леки форми на заболяването и как да се разработят ефективни терапевтични стратегии за постковид синдрома. /БГНЕС
Още от Чичо доктор
Ива Христова: Наблюдавме пик на "болестите на мръсните ръце" у нас
Друга част от тези заболявания се предават чрез продукти от животински произход като месо, месни продукти, яйца, млечни храни и затова е важно да се следи те да се консумират след термична обработка
България продължава да е на опашката по трансплантации на органи
Първият човек с трансплантирани сърце и бъбрек Георги Пеев разказа своята история в ефира на Bulgaria ON AIR
За какви възможни скрити здравословни проблем предупреждава късната закуска?
Хората, които редовно започвали да се хранят по-късно сутрин, по-често имали физически или психически здравословни проблеми, като депресия, умора, нарушения на съня и проблеми със зъбите