"Когато срещнах руския президент Владимир Путин за първи път като генерален секретар на НАТО, той откри срещата ни, като ми каза, че иска НАТО да се разпадне". Така започва анализ на бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен за в. "Политико", цитиран от БГНЕС.

"Ако съюзниците от НАТО се ангажират с най-новите предложения на Русия за нови отношения в областта на сигурността в Европа, те директно ще му помогнат да се приближи една крачка по-близо към целта си, като дадат в ръката на Москва камшика над сигурността на Централна и Източна Европа.

Съгласно новите руски предложения, НАТО ще трябва да търси съгласие от Москва за разполагане на войски в Централна и Източна Европа, да се въздържа от „всяка военна дейност“ в Източна Европа, Южния Кавказ и Централна Азия, и да спре всякакви учения на НАТО в близост до Русия. Споразумението също така изисква писмена гаранция, че на Украйна няма да бъде предложено членство в НАТО, а проект на договор със Съединените щати ще ѝ забрани да изпраща военни кораби и самолети в „зони, където могат да нанасят удари по цели на територията на другата страна“, напр. Балтийско и Черно море.

Това не е сериозно предложение от човек, който иска мир.

Русия е опитвала това упражнение и преди. През ноември 2009 г. НАТО отхвърли проект на Договор за европейска сигурност, предложен от Русия, тъй като отношенията НАТО-Русия вече са достатъчно обхванати и регламентирани в Основополагащия акт за взаимни отношения от 1997 г. - Хартата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 1999 г., и Римската декларация от 2002 г. Последният документ бе мащабно приспособен към изискванията на Русия, като имаше и значителни стъпки насърчаване на диалога чрез създаване на Съвета НАТО-Русия.

Путин е умел да създава кризи, само за да ги гаси по-късно - като пожарникар, който се опитва да потуши собствения си пожар. Със заплахата си да нахлуе в Украйна, Путин се надява САЩ и други западни сили да преговарят директно с Кремъл (съответно и с неговите източноевропейски и балтийски съюзници), като му предлагат отстъпки и му позволяват да запази влияние върху бившите съветски страни в замяна на мир.

Путин играе лошите си карти отлично, но тактиката му ще сработи само ако ние се поддадем.

Време е НАТО да види с широко отворени очи блъфирането на Путин.

При никакви обстоятелства САЩ или НАТО не трябва да поемат ангажименти за бъдещо разширяване, реално или де факто. Русия вече е подписала Хартата на ОССЕ от 1999 г., която предоставя „присъщото право на всяка участваща държава да бъде свободна да избира или променя своите споразумения за сигурност, включително договори за съюз“.

Това също означава, че трябва да прекратим фактическото вето на Путин върху евроатлантическите стремежи на Украйна и Грузия, постигнато чрез разпалване на конфликти на ниско ниво в тези страни, чийто интензитет той увеличава и намалява, за да отговаря на дневния му ред.

Обещахме и на Грузия, и на Украйна места на масата на НАТО още през 2008 г. и е време да изготвим план за действие, за да изпълним обещанието си. Ако е необходимо, можем да направим това с уговорка, че член 5 на НАТО обхваща само територията под контрола на Киев и Тбилиси. НАТО, обаче, не може да има политика на отворени врати по отношение на разширяването, в която позволява на Путин да действа като портиер.

...

Ще нахлуе ли Путин в Украйна? Само той наистина знае. Но ако го направи, трябва да изпратим значителна военна помощ на Украйна и да наложим на Русия икономически санкции, които да осакатят руската икономика, включително и върху газопровода „Северен поток 2“.

Украинците са народ, закален в битки, и готов да се бори за свободата, която голяма част от Европа приема за даденост.

НАТО е съюз на мира. Той не иска нищо друго освен мирно сътрудничество с Русия. Опита се да включи Москва в дискусиите за сигурност в Европа, но разговорите и сътрудничеството като цяло бяха помрачени от поведението на Путин.

Дори когато Русия наруши международния ред, базиран на дългогодишни правила, през 2014 г. (при събитията в Крим, Украйна - бел. ред.), ние все още търсихме диалог. Диалогът е важен, но трябва да се осъществи по нашите условия, като е ясно, че ние не преговаряме под заплахата на заплахи и ексалация.

НАТО не може да преговаря под дулото на оръжието. И ако отстъпим сега, този сигнал ще бъде чут силно и ясно както от демокрациите, които разчитат на нас, така и от диктаторите, които се възмущават от нашата свобода", смята още Расмусен.