Дори в най-напрегнатите години на Студената война Вашингтон и Москва успяваха да говорят за ядрените си оръжия. Днес, на фона на войната в Украйна, този диалог е на ръба на пълния срив.

Последният действащ договор за контрол върху стратегическите ядрени оръжия между САЩ и Русия – Нов СТАРТ – изтича на 5 февруари, пише Ройтерс. До момента няма нито преговори за негов наследник, нито яснота дали ще бъде спасен дори временно. Това означава, че за първи път от над половин век двете най-големи ядрени сили в света могат да останат без никакви взаимни ограничения.

От 1969 г. насам – дори след разпадането на Съветския съюз – ядреното съперничество беше обуздавано от договори, инспекции и минимално доверие. Сега това доверие практически не съществува.

Руският президент Владимир Путин предложи САЩ и Русия да се придържат още 12 месеца към параметрите на Нов СТАРТ, които ограничават броя на разположените ядрени бойни глави до 1550 за всяка страна. Президентът Доналд Тръмп обаче не е дал отговор, а сред западните експерти няма консенсус дали подобно удължаване ще стабилизира ситуацията – или ще я влоши.

Поддръжниците на идеята твърдят, че тя купува време и запазва поне остатък от предсказуемост. Критиците обаче предупреждават, че Русия вече разработва нови оръжейни системи извън обхвата на договора – включително ядрената крилата ракета „Буревестник“ и подводното торпедо „Посейдон“.

Още по-сериозно – от 2023 г. Москва отказва взаимни инспекции, което означава, че Вашингтон няма реална гаранция дали договорът изобщо се спазва.

Приемането на предложението на Путин би изпратило и опасен сигнал към Китай – че САЩ няма да реагират на бързото разширяване на китайския ядрен арсенал. По данни на Пентагона Пекин може да разполага с над 1000 бойни глави до 2030 г., но категорично отказва да участва в тристранни преговори.

В момента Русия и САЩ притежават около 87% от всички ядрени оръжия в света – достатъчно, за да унищожат планетата многократно. Въпреки това политическата воля за нови ограничения изглежда по-слаба от всякога.

„Опитът за нов многостранен договор в тази среда е почти задънена улица“, казва Николай Соков, бивш руски преговарящ по контрола на въоръженията. „Ще отнеме цяла вечност.“

Докато дипломатическите канали се затварят, дори елементарни механизми за предотвратяване на случайна ядрена ескалация липсват. Русия и САЩ поддържат гореща линия, но нито една европейска столица – дори щабквартирата на НАТО – няма директен канал за комуникация с Москва.

Изводът е тревожен - днес светът е по-близо до ядрена несигурност, отколкото в разгара на Студената война, защото няма правилата, които тогава удържаха катастрофата от евентуален ядрен конфликт.