Продължават опитите за хибридно въздействие върху България, включващо целия арсенал от подходи и действия за оказване на влияние в политически, икономически, дипломатически, културен и пропаганден аспект.

Това е едно от заключенията на Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) в годишния доклад за дейността й 2017 г., който бе разпространен в публичната си част късно във вторник и внесен за обсъждане и приемане в парламента. То е в главата "Оценка на външната среда за сигурност", като имена на конкретни държави не се споменават никъде в несекретната част от доклада. Приблизителна представа се добива само от използването на изрази като "глобални и регионални сили".

В частта за киберсигурност е записано: "Като част от информационната война за въздействие върху общественото мнение редица страни продължиха да използват и през 2017 г. кибератаките за решаване на политически, икономически и разузнавателни задачи в полза на собствени интереси, включително и в нашата страна". Отново не се посочва кой е източник на опитите за хибридно въздействие. Включването на Русия, като "източник на регионална нестабилност" в Доклада за националната сигурност на България миналата година доведе до дипломатическо напрежение и скандали в парламента.

"През годината доминираха националните интереси и борбата за надмощие на глобалните и регионалните сили. Променливите баланси и конфигурации в международните отношения обуславяха основните рискове и заплахи за националната сигурност и интересите на Република България", пише в доклада, без да се посочват "глобалните сили".

Като основен "генератор на нестабилност, политически, икономически и асиметрични рискове и заплахи за България" според ДАР са продължаващите кризисни процеси, традиционно е посочен Близкият изток, но също така Балканите и Северна Корея.

Тероризъм и престъпност

Терористична заплаха за Европа идва от "Ислямска държава" и засилване на пропагандната кампания на организацията в интернет и социалните мрежи, насочена към симпатизантите на групировката в чужбина с цел тяхната радикализация, посочват авторите. По-висок е риска за "западните държави - преки участнички с военни сили в международната коалиция за борба с ИД". Но на фона на военните поражения на ИД съперничещата групировка "Ал Кайда" се опитва да привлече част от бойците и привържениците на своя страна.

Реална заплаха са и завръщащите се в европейските страни джихадисти, както и самостоятелно радикализирали се лица, които в терора намират средство за отрицание и борба с европейския начин на живот и ценностна система. Заплахата за България идва от проникване или преминаване на радикални елементи през нашата територия, така и поради намесата на организирани престъпни групи в този трафик към Европа.

Нисък риск от кризи на Балканите

В малко по-подробната част за регионалните заплахи на документа прогнозата за Западните Балкани е, че в средносрочен план опасността от широкомащабни кризи с етнически или религиозен характер в региона е ниска, но евентуалното им възникване може да има сериозни негативни последствия за стабилността и сигурността както в регионален план, така и за България.

За Украйна разузнавачите смятат, че продължаващото противопоставяне между различните вътрешни и външни интереси създава предпоставки за превръщането на украинската криза в нов замразен конфликт на европейска територия.

"Замразените" конфликти в постсъветското пространство остават постоянен източник на напрежение съдържащ рисков потенциал по линия на сигурността, а засегнатите от тях страни продължават да бъдат поле за сблъсък на различни геополитически интереси.

Какво още отчита ДАР за 2017 г.:

- не е допуснат провал на оперативни източници и операции;

- до български директивни институции са изготвени и изпратени общо 1961 информационно-аналитични материала, както и 52 седмични брифинга (до президента, председателя на парламента, министър-председателя, министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи, секретаря на съвета по сигурността), като средно дневно са изпращани по 8 информационни материала. От тях за асиметрични заплахи са били 49% от материалите, по външнополитически проблеми - 38%, и икономическа сигурност - 13%;

- разширява се използването на психологическа експертиза в оперативната и информационната работа на ДАР, според илюстративна графика в доклада увеличението в сравнение с 2015 г. е 100%;

- за целите на ДАР и на други служби от сектор "Сигурност" са извършени 66 530 проверки с проучванията за работа с класифицирана информация. Проверени са 12 019 кандидати за българско гражданство, 1300 кандидати за убежище и 6872 лица във връзка с българското председателство на Съвета на ЕС.