Разузнаването ни излиза на светло: Новата цел - да привлича млади кадри

Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) засилва усилията си да привлече нови кадри, като излиза по-видимо в публичното пространство и търси млади специалисти в университетите. Това стана ясно при изслушването на Антоан Гечев - единствения кандидат за председател на ДАР, в парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност.

Кандидатурата му предстои да бъде разгледана и гласувана от Народното събрание. Министерският съвет вече предложи Гечев за председател на ДАР за срок от 5 години, считано от 17 юни 2026 г.

Разузнаването признава кадрова дупка
Темата за недостига на служители беше поставена от председателя на комисията Румен Миланов от ПБ и от Атанас Атанасов от ДБ. Атанасов посочи, че недокомплектът в агенцията достига 35 процента - ниво, което поставя сериозен въпрос за капацитета на службата.

Гечев обясни, че след анализ в агенцията са стигнали до извода, че част от проблема идва от "прекалената затвореност и скритост на агенцията, която на практика беше невидима в публичното пространство". Затова през последните 2 години ДАР се опитва да представя по-активно работата си и да търси хора още в университетите.

Университетите стават новият терен
Агенцията вече поддържа по-активни контакти с висши училища, представя професията пред студенти и организира стажове. Целта е не просто да се съберат повече кандидати, а да се отсеят хора, които имат потенциал за работа в разузнаването.

По думите на Гечев интересът е нараснал, като за това е помогнало и повишаването на заплатите. Той обаче подчерта, че бройките не са достатъчни, ако службата не намира хора със нужната подготовка, здравословна годност и психологическа устойчивост.

Най-трудната част остава качеството на кандидатите. "Огромна част от младите хора идват с дипломи и големи претенции за квалификация, но даже общата им култура далеч не съответства на дипломите", каза Гечев.

Той посочи като проблем и здравословното състояние, както и психологическата устойчивост. Това са ключови критерии за разузнавачи, които могат да попаднат във високорискова среда, където трябва да вземат решения сами и да действат без постоянна подкрепа.

Гечев коментира и как се променя работата на разузнаването. По думите му добиването на информация днес става по-лесно заради интернет, по-свободното пътуване и достъпа до големи масиви от данни.

Една от насоките за развитие на ДАР е по-активното използване на виртуалното пространство за придобиване на информация за потенциални агенти, представляващи интерес. Друга посока е работата с електронни системи и бази данни, което обаче изисква подготвени кадри и технически възможности.

Човешкият фактор остава решаващ
Въпреки новите технологии Гечев настоява, че човекът остава в центъра на разузнаването. "Все още човешкият фактор има огромно значение. Не вярвам в близко бъдеще това нещо да се промени", заяви той по време на изслушването.

Това е и голямата дилема пред ДАР - службата трябва да стане достатъчно видима, за да намира хора, но достатъчно затворена, за да пази характера на работата си. Ако кадровият дефицит наистина е 35 процента, битката вече не е само за нов председател, а за това дали разузнаването може да обнови състава си, без да сваля критериите. В свят на социални мрежи, електронни следи и нови рискове най-скъпият ресурс пак се оказва човекът, който може да мисли, да мълчи и да издържи на натиск.