Режат парите за култура: Библиотеки, театри и читалища да съкратят разходите до 90%

В надвечерието на 24 май поглеждаме и към парите за култура. Библиотеки, театри, читалища и други сценични институти получиха указания за съкращаване на бюджета си за тази година до 90% от миналогодишния

Културният сектор от години е недофинансиран, заплатите са ниски, а желаещите да работят в него намаляват. Запазват се и тенденциите голяма част от българите да нямат реален достъп до култура, съобщи БНТ. Защо е така?

Заплатите в сектор „Култура“ и тази година остават по-скоро близки до минималната заплата, отколкото до средната за страната, отчитат от бранша.

Кирил Бинев, председателят на НФ „Култура“ към КТ „Подкрепа“ каза по повода: „Музейни, краеведчески сбирки, певчески дружества, литературни - всички тези неща са възникнали от ентусиасти и сякаш и досега се разчита, че тези хора на ентусиазъм ще трябва да работят. Когато доходът ти е 40 евро на ден и трябва да храниш семейство, тези хора се лишават от много неща.“ 

„Може би един служител с 20-годишен стаж, колкото мен, взима около 900 евро. Даже не знам дали е бруто или е чисто, заедно с клас, квалификация и други неща, които му се изчисляват“, сподели заместник-директорът на РИМ-Благоевград Михаела Василева. 

Бинев заяви, че „един млад музеен работник, млад библиотекар, млад музикант всъщност започва с минималната заплата, което е много недостойно.“

„Никога не стигат парите за култура. Ако трябва да се съкращават кадри, да се закриват работни места, все по-трудно ще се работи в библиотеката“, коментира изп. директор на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ доц. д-р Калина Иванова.

Освен ниското заплащане, пари няма и за поддръжка. Покривът на Националната библиотека тече от години. И докато библиотеките все пак са от онези звена, които получават държавно финансиране, да си творец на свободна практика рядко е устойчиво.

По този повод се изказа и художникът Николай Колев: „В Русе съм единственият на свободна практика, общо взето от колегите, така че трудно е.“ Колев е част от групата на русенските художници с 40-годишна кариера.

„Всички, които завършват, не знам къде отиват, защото ние в Русе от групата, която сме около 80 човека, младите художници са около десет и те всички работят нещо друго. При нас най-младите художници, които идват, са между 40 и 50 години“, допълни той.